ТЕКСТ 51
тато вая мат-прамукх яд-артхе
бабхӯвимтман каравма ки те
тва на сва-чаку паридехи шакт
дева криртхе яд-ануграхм
тата – следователно; ваям – всички ние; мат-прамукх – произлезли от съвкупния космос, махат-таттва; ят-артхе – целта, заради която; бабхӯвима – сътворени; тман – о, Върховен Аз; каравма – да направим; ким – какво; те – твоето служене; твам – Ти; на – на нас; сва-чаку – личен план; паридехи – дари ни; шакт – със сила да действаме; дева – о, Господи; кри-артхе – за действие; ят – от което; ануграхм – на тези, които са специално облагодетелствани.
О, Върховен Аз, молим те, милостиво дай нам, първите от сътворените същества, произлезли от съвкупната космическа енергия махат-таттва, напътствия за това, как да действаме. Милостиво ни дай твоето съвършено знание и ни дари с могъщество, за да можем да Ти служим в различните сфери на бъдещото сътворение.
Богът сътворява материалния свят и опложда материалната енергия, като влага в нея живите същества, които ще действат в материалния свят. В дъното на всички тези действия стои планът на Бога, с който Той цели да даде на обусловените души желаната от тях възможност за сетивно наслаждение. Но със сътворението Богът преследва и една друга цел: да помогне на живите същества да осъзнаят, че са създадени да удовлетворяват неговите трансцендентални сетива, а не собствените си. Това е естественото положение на живите същества. Богът е единствен, няма друг като него. Той се разпространява в безброй форми само заради собственото си трансцендентално удоволствие. Всички експанзии на Бога: виу-таттва, джӣва-таттва и шакти-таттва (личностните експанзии на Бога, живите същества и различните потенциални енергии) – са различни проявления на единния Върховен Бог. Джӣва-таттвите са отделени експанзии на виу-таттвите и въпреки че между техните възможности има разлика, и едните, и другите са създадени, за да доставят трансцендентално сетивно наслаждение на Върховния Бог. Но някои джӣви искат да господстват над материалната природа, като се опитват да подражават на Божествената Личност. Що се отнася до това, кога и защо чистите живи същества са били обладани от такова желание, можем да кажем само, че джӣва-таттвите притежават своята нищожна независимост и заради злоупотреба с нея някои от тях са попаднали в капана на материалния свят. Затова те са наречени нитя-баддха, вечнообусловени души.
Писанията, в които се съдържа ведическата мъдрост, също дават на нитя-баддхите възможност да се поправят и тези, които съумеят да се възползват от тяхното трансцендентално знание, постепенно възстановяват изгубеното си съзнание на слуги на Бога и започват да отдават трансцендентално любовно служене. Полубоговете са от ония обусловени души, които са развили чисто съзнание за служене на Бога, но които в същото време продължават да пазят желанията си за господство над материалната природа. Това двойствено съзнание поставя обусловената душа в позицията да ръководи делата на цялото творение. Полубоговете са назначени от Бога ръководители на обусловените души. Както на по-старите затворници им поверяват някой административен пост, за да следят за реда в затвора, така Богът поръчва на полубоговете, които са напреднали обусловени души, да действат като негови представители в материалното творение. Полубоговете са предани на Бога в материалния свят и когато напълно се освободят от материалните желания за господство над материалната енергия, те стават чисти предани, чието единствено желание е да служат на Бога. Затова всяко живо същество, което желае да заеме високо положение в материалния свят, може да се стреми към него, като служи на Бога и по примера на полубоговете моли Бога за сила и интелигентност. Човек не може да направи нищо, ако не получи помощ и сила от Бога. Богът казва в Бхагавад-гӣт (15.15): матта смтир гнам апохана ча. Паметта, знанието, а също и забравата идват от Бога, който се намира в сърцето на всекиго. Интелигентният човек се обръща за помощ към Бога и Той помага на искрените предани, които му служат по най-различни начини.
Полубоговете били упълномощени от Бога да създадат многообразните видове живи същества според техните минали деяния. Тук полубоговете молят Бога да ги дари с интелигентност и сила, за да могат да изпълнят задачата си. По аналогичен начин всяка от обусловените души може да служи на Бога под ръководството на опитен духовен учител и постепенно да се освободи от мрежите на материалното съществуване. Духовният учител е въплътен представител на Бога и всеки, който приема неговото водачество и изпълнява наставленията му, действа според принципите на буддхи йога, както е обяснено в Бхагавад-гӣт (2.41):
вявастмик буддхир
екеха куру-нандана
баху-шкх хй анантш ча
буддхайо 'вявасйинм
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към пета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Разговорът на Видура с Маитрея“.