No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 19

са иттхам удвӣкя тад-абджа-нла-
нӣбхир антар-джалам вивеа
нрвг-гатас тат-кхара-нла-нла-
нбхи вичинвас тад авиндатджа

са – той (Брахм); иттхам – по този начин; удвӣкя – размишлявайки; тат – този; абджа – лотос; нла – стъбло; нӣбхи – през отвърстието; анта-джалам – във водата; вивеа – влезе; на – не; арвк-гата – въпреки че влезе вътре; тат-кхара-нла – стъблото на лотоса; нла – канал; нбхим – на пъпа; вичинван – мислейки много за това; тат – това; авиндата – разбра; аджа – самороденият.

Докато размишляваше над тези неща, Брахм се спусна по канала във вътрешността на лотосовото стъбло и влезе във водата. Но въпреки че проникна в стъблото и се приближи чак до пъпа на Виу, той пак не може да открие корена на лотоса.

Със собствени усилия човек може само да се приближи в известна степен до Бога, но само по милостта му може да постигне крайната цел. Човек може да разбере Бога само чрез предано служене и това се потвърждава и от Бхагавад-гӣт (18.55): бхакт мм абхиджнти вн яш чсми таттвата.

« Previous Next »