ТЕКСТ 21
тато нивтто 'пратилабдха-кма
сва-дхиям сдя пуна са дева
шанаир джита-швса-нивтта-читто
няӣдад рӯха-самдхи-йога
тата – след това; нивтта – изостави това начинание; апратилабдха-кма – не успял да достигне желаната цел; сва-дхиям – своето място; сдя – зае; пуна – отново; са – той; дева – полубогът; шанаи – без да отлага; джита-швса – като контролираше дишането си; нивтта – изостави; читта – интелигентност; няӣдат – седна; рӯха – неотстъпно; самдхи-йога – в медитация върху Бога.
Тогава, след като не успя да постигне желаната цел, той прекрати търсенето и отново се върна горе на лотоса. И там, като започна да контролира дишането си и като отдръпна съзнанието си от всички материални обекти, Брахм съсредоточи ума си върху Върховния Бог.
За да постигне самдхи, човек трябва да съсредоточи ума си върху върховната причина на всички причини дори ако не знае каква е Нейната истинска природа – личностна, безличностна или локализирана. Съсредоточаването на ума върху Върховния е безспорно форма на предано служене. Когато човек спре да разчита на усилията на собствените си сетива и концентрира ума си върху върховната причина, това е белег за себеотдаване, а себеотдаването на свой ред е сигурен белег за предано служене. Така че всяко живо същество, което иска да разбере изначалната причина на съществуването си, трябва да отдава предано служене на Бога.