ТЕКСТ 29
паррдхя-ке’ра-маи-правека-
паряста-дордаа-сахасра-шкхам
авякта-мӯла бхувангхрипендрам
ахӣндра-бхогаир адхивӣта-валшам
паррдхя – много ценни; ке’ра – украшения; маи-правека – изключителни скъпоценни камъни; паряста – разпръскващи; дордаа – ръце; сахасра-шкхам – с хиляди клонки; авякта-мӯлам – самоподдържащ се; бхувана – вселенски; агхрипа – дървета; индрам – Богът; ахи-индра – Анантадева; бхогаи – с качулки; адхивӣта – заобиколен; валшам – рамене.
Както сандаловото дърво е отрупано с благоуханни цветове и клонки, така тялото на Бога бе украсено с прекрасни скъпоценни камъни и бисери. Той бе дървото, което само се подхранва, Господарят на всички същества във вселената. И както сандаловото дърво е обвито от много змии, така неговото тяло бе покрито от качулките на Ананта.
В тази строфа внимание заслужава думата авякта-мӯлам. Обикновено корените на дървото остават скрити от погледа. Що се отнася до Бога обаче, Той самият е корен на себе си, защото няма друга причина за съществуването му освен него самия. Във Ведите се казва, че Богът е свшрашрая – Той сам е опора за себе си, за него няма никаква друга опора. Следователно думата авякта може да се отнася само до Върховния Бог и до никого другиго.