ТЕКСТ 37
тубхя мад-вичикитсм
тм ме даршито 'бахи
нлена салиле мӯла
пукарася вичинвата
тубхям – на теб; мат – мен; вичикитсм – при опитите ти да узнаеш; тм – аз; ме – на мен; даршита – проявих; абахи – отвътре; нлена – през стъблото; салиле – във водата; мӯлам – корен; пукарася – на лотоса, първоначалния източник; вичинвата – съзерцавайки.
Ти размишляваше дали лотосът, върху който се бе родил, израства отнякъде и дори влезе вътре в стъблото му, но така и не можа да откриеш нищо. И тогава Аз отвътре проявих пред теб своята форма.
Човек може да види Божествената Личност само по нейната безпричинна милост, а не с умозрителни разсъждения или с материалните си сетива. Материалните сетива не са в състояние да възприемат трансценденталната Върховна Божествена Личност. Богът може да бъде разбран само чрез смирено предано служене, когато сам се разкрие пред предания. Човек може да узнае Бога само когато развие любовта си към него. Материалните очи не могат да видят Божествената Личност, но духовните очи, намазани с елея на любовта към Бога, могат да го видят вътре, в сърцето. Докато духовното зрение е покрито от пелената на материалните замърсявания, човек не може да види Бога, но когато преданото служене отстрани замърсяванията, той много ясно го вижда. Усилията, които Брахм положил, за да открие сам корена на лотосовото стъбло, не сполучили, но когато с отреченията и предаността си той удовлетворил Бога, Богът сам му се открил вътре в сърцето му, без Брахм да полага никакви усилия за това.