No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 4

тад в ида бхувана-магала магаля
дхне сма но даршита та упсакнм
тасмаи намо бхагавате 'нувидхема тубхя
йо 'ндто нарака-бхгбхир асат-прасагаи

тат – Върховната Божествена Личност, Шрӣ Ка; в – или; идам – тази сегашна форма; бхувана-магала – о, Ти, който си благотворен за всички вселени; магаля – заради всеобщото благоденствие; дхне – в медитация; сма – като че ли; на – на нас; даршитам – проявен; те – твоя; упсакнм – на преданите; тасмаи – на него; нама – моите смирени почитания; бхагавате – на Божествената Личност; анувидхема – аз извършвам; тубхям – на теб; я – който; андта – е пренебрегван; нарака-бхгбхи – от хора, обречени да отидат в ада; асат-прасагаи – за материални обекти.

Тази форма, както и всяка друга трансцендентална форма на Върховната Божествена Личност Шрӣ Ка, е еднакво благотворна за всички вселени. Отдавам смирените си почитания на теб, проявил този вечен личностен облик, върху който медитират твоите предани. Но тези, които са осъдени да поемат пътя към ада, са погълнати от размишления върху материални обекти и затова пренебрегват личностната Ти форма.

Що се отнася до личностния и безличностния аспект на Върховната Абсолютна Истина, трябва да кажем, че личностните форми, които Богът проявява чрез разнообразните си пълни експанзии, носят благо на всички вселени. Човек може да обожава личностната форма на Бога и като медитира върху Свръхдушата, но безличностното брахмаджьоти никога не може да бъде обект на обожание. Всички, които са привързани към безличностния аспект на Бога, било то чрез медитация или по някакъв друг начин, са се устремили към ада, защото, както се казва в Бхагавад-гӣт (12.5), имперсоналистите просто си губят времето в умозрителни разсъждения за материални обекти, предпочитайки празните дискусии пред действителността. Затова тук Брахм осъжда общуването с имперсоналисти.

Както утвърждава Брахма сахит (5.46), всички пълни експанзии на Божествената Личност са еднакво могъщи:

дӣпрчир ева хи дашнтарам абхюпетя
дӣпяте вивта-хету-самна-дхарм
яс тдг ева хи ча виута вибхти
говиндам ди-пуруа там аха бхаджми

Богът проявява своите експанзии така, както от пламъка на огъня един по един се раждат нови пламъци. Въпреки че първоначалният пламък, Шрӣ Ка, е приет за Говинда, или Върховната Личност, всички други експанзии – Рма, Нсиха, Варха – не отстъпват по могъщество на изначалния Бог. Всички форми, които възникват по този начин, са трансцендентални. В началото на Шрӣмад Бхгаватам категорично се утвърждава, че материалните замърсявания никога не могат да се докоснат до Върховната Истина. В трансценденталното царство на Бога няма място за неистини нито в думите, нито в делата. Всички форми на Бога са трансцендентални и тъждествени помежду си. Формата, в която Богът се появява пред предания, не е материална, независимо че преданият може още да пази някакви материални желания. Тази форма не е подчинена на влиянието на материалната енергия, както глупаво мислят имперсоналистите. И е сигурно, че имперсоналистите, които смятат трансценденталните форми на Бога за създадени от материалния свят, са обречени да отидат в ада.

« Previous Next »