ТЕКСТ 5
йе ту твадӣя-чарамбуджа-коша-гандха
джигхранти кара-вивараи шрути-вта-нӣтам
бхакт гхӣта-чараа пара ча те
нпаии нтха хдамбурухт сва-пусм
йе – тези, които; ту – но; твадӣя – твоите; чараа-амбуджа – лотосови нозе; коша – отвътре; гандхам – благоухание; джигхранти – вдъхват; кара-вивараи – през ушните отвори; шрути-вта-нӣтам – носен от ветреца на ведическите звуци; бхакт – чрез предано служене; гхӣта-чараа – като приемат лотосовите нозе; пара – трансцендентални; ча – също; тем – за тях; на – никога; апаии – се разделят; нтха – о, Господи; хдая – сърце; амбу-рухт – от лотоса на; сва-пусм – на твоите предани.
О, Господи, хората, които усетят уханието на твоите лотосови нозе, достигнало до ушите им чрез въздуха на ведическите химни, започват да Ти отдават предано служене и Ти завинаги оставаш в лотоса на сърцата им.
За чистите предани не съществува нищо друго освен лотосовите нозе на Бога и Богът знае, че те не желаят нищо друго освен тях. Думата ту специално подчертава този факт. Богът на свой ред също не иска да напуска лотосовите сърца на своите чисти предани. Такива са трансценденталните отношения между чистите предани и Божествената Личност. Фактът, че Богът не иска да напуска сърцата им, говори, че преданите са му много по-скъпи от имперсоналистите. Взаимоотношенията на чистите предани с Бога се развиват в процеса на преданото служене, което се основава на здравата база на ведическите писания. Чистите предани не са повърхностни сантименталисти; те са истинските реалисти, защото дейностите им имат подкрепата на ведическите авторитети, които са овладели знанието на Ведите, като са го чули от автентичен източник.
Особено внимание заслужава думата пара. В основата на близките отношения с Бога стои пар бхакти, спонтанната любов към него. Тези отношения са най-висшата точка в развитието на връзката с Бога и човек може да ги постигне просто като слуша за него (за неговото име, форма, качества и прочее) от автентични източници като Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам, произнесени от безукорно чисти предани на Бога.