ТЕКСТ 6
твад бхая дравиа-деха-сухн-нимитта
шока спх парибхаво випулаш ча лобха
тван маметй асад-аваграха рти-мӯла
ван на те 'гхрим абхая правӣта лока
тват – дотогава; бхаям – страх; дравиа – богатство; деха – тяло; сухт – роднини; нимиттам – заради; шока – скръб; спх – желание; парибхава – унижения; випула – изключително голяма; ча – също; лобха – алчност; тват – до този момент; мама – мои; ити – така; асат – тленни; аваграха – начинания; рти-мӯлам – изпълнени с тревоги; ват – докато; на – не; те – твоите; агхрим абхаям – сигурни лотосови нозе; правӣта – приемат подслон; лока – хората от този свят.
О, Господи, хората в този свят, обременени от житейски тревоги и грижи, изпитват постоянен страх. Те през цялото време се опитват да запазят своето богатство, тяло и приятели, изпълнени са с печал и порочни желания, търпят унижения и скъпернически градят всичките си начинания върху тленните представи аз и мое. И те ще останат измъчвани от такива тревоги, докато не приемат подслон в твоите сигурни лотосови нозе.
Някой сигурно ще попита как човек постоянно може да мисли за Бога, за неговото име, слава, качества и прочее, ако е обременен от мисли и грижи за семейството си. Всеки в материалния свят постоянно мисли как да изхрани семейството си, как да опази богатството си, как да не изостава от приятелите и роднините си и т.н. По този начин, опитвайки се да запазят положението си, хората живеят в постоянен страх и тревога. Строфата, която Брахм изрича, е много вярна.
Чистият предан на Бога никога не се мисли за собственик на дома си. Той се уповава на Бога, защото знае, че всичко е в неговата върховна власт, и затова не се бои за издръжката на семейството си или за защитаването на семейните интереси. Тъй като се е предал на Бога, той не изпитва никакво влечение към богатството. Даже ако е запазил стремеж към богатството, той го иска не за да удовлетворява сетивата си, а в името на Бога. Понякога чистият предан печели пари, както правят обикновените хора, но той върши това, за да използва тези пари в служене на Бога, докато обикновените хора печелят пари, за да ги изхарчат за сетивни наслаждения. Затова за предания богатството не е източник на тревоги, както е за материалиста. И понеже чистият предан използва всичко в служене на Бога, с това той изтръгва отровните зъби на богатството. Ако се отстранят отровните зъби на една змия, ухапването ѝ вече не е смъртоносно. По същия начин богатството, което се използва за каузата на Бога, няма отровни зъби и затова не е смъртоносно. Чистият предан никога не затъва в светски материални дела, дори ако живее в този свят като най-обикновен човек.