ТЕКСТ 7
даивена те хата-дхийо бхавата прасагт
сарвшубхопашаманд вимукхендри йе
курванти кма-сукха-леша-лавя дӣн
лобхбхибхӯта-манасо 'кушални шашват
даивена – поради злощастна съдба; те – те; хата-дхия – лишени от памет; бхавата – на теб; прасагт – от повествованията; сарва – всичко; ашубха – неблагочестивост; упашамант – като потискат; вимукха – отвърнали се; индри – сетива; йе – тези; курванти – действат; кма – сетивно наслаждение; сукха – щастие; леша – краткотрайно; лавя – само за миг; дӣн – нещастни хора; лобха-абхибхӯта – обзети от алчност; манаса – на този, чийто ум; акушални – неблагоприятни дейности; шашват – винаги.
О, Господи, хората, които се лишават от благото на възпяването и слушането за твоите трансцендентални дейности, са наистина нещастни и освен това са лишени от разум. Те затъват в греховни дейности, само и само да изпитат мимолетно сетивно удоволствие.
Следващият въпрос е, защо хората са настроени против такава благотворна дейност като възпяването и слушането за величието и забавленията на Бога, която може да ги освободи от всички грижи и тревоги на материалното битие. Единственият отговор на този въпрос е, че такава е съдбата им на злощастни клетници и тази съдба те са заслужили с греховете си, които са вършили от стремеж към сетивно наслаждение. И все пак чистите предани на Бога изпитват състрадание към злочестите хора и се опитват да ги приобщят към преданото служене, виждайки в това смисъла на своя живот. Само по милостта на чистите предани тези нещастни хора могат да се издигнат до позицията да отдават трансцендентално служене.