ТЕКСТ 2
кӯти ручайе прдд
апи бхртматӣ нпа
путрик-дхармам шритя
шатарӯпнумодита
кӯтим – кӯти; ручайе – на великия мъдрец Ручи; прдт – даде; апи – въпреки че; бхрт-матӣм – дъщеря, която има брат; нпа – царят; путрик – да вземе сина, роден от този брак; дхармам – при религиозните обреди; шритя – намирайки подслон; шатарӯп – от съпругата на Свямбхува Ману; анумодита – одобрено.
Въпреки че кӯти имаше двама братя, цар Свямбхува Ману се посъветва със съпругата си Шатарӯп и даде дъщеря си за жена на Праджпати Ручи с уговорката, че Праджпати Ручи ще му даде за негов син сина, който кӯти роди.
Понякога бащата, който няма син, дава дъщеря си за жена на някого с уговорката, че ще му позволят да отгледа внука си като свой собствен син, на когото да завещае богатствата си. Този обичай се нарича путрик дхарма, т.е. независимо че съпругата му не може да роди мъжка рожба, благодарение на религиозните обреди човек все пак се сдобива със син. Но тук виждаме Ману да върши нещо изключително необичайно – въпреки че има двама сина, той дава най-голямата си дъщеря за жена на Праджпати Ручи с уговорката, че ще вземе сина, роден от нея, за свой собствен син. Във връзка с това Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура отбелязва, че цар Ману знаел, че от утробата на кӯти ще се роди Върховната Божествена Личност, и тъй като копнеел да има Върховния Бог за свой син или внук, поискал сина, роден от кӯти, въпреки че вече имал други двама сина. Ману е създателят на законите за човешкия род и щом самият той използвал путрик дхарма, това означава, че и хората могат да следват същия обичай. И така, дори човек вече да има син, ако иска да осинови сина на дъщеря си, той може да я омъжи за някого с такава уговорка – така смята Шрӣла Джӣва Госвмӣ.