ТЕКСТ 56
дев ӯчу
йо мя вирачита ниджатманӣда
кхе рӯпа-бхедам ива тат-пратичакая
етена дхарма-садане и-мӯртиндя
прдушчакра пуруя нама парасмаи
дев – полубоговете; ӯчу – казаха; я – който; мя – с помощта на външната енергия; вирачитам – беше сътворен; ниджа – негова лична; тмани – намиращ се у него; идам – този; кхе – в небето; рӯпа-бхедам – групи облаци; ива – като че ли; тат – от него самия; пратичакая – за да прояви; етена – с това; дхарма-садане – в дома на Дхарма; и-мӯртин – в образа на мъдрец; адя – днес; прдушчакра – се появи; пуруя – на Божествената Личност; нама – смирени почитания; парасмаи – на Върховния.
Полубоговете казаха: Отдаваме смирените си почитания на трансценденталния Върховен Бог, Божествената Личност, който чрез своята външна енергия сътвори проявения космос, намиращ се у него така, както въздухът и облаците се намират в пространството. Сега тази Божествена Личност се е появила в дома на Дхарма под образа на Нара и Нряа и.
Космическото мироздание, изява на външната енергия на Върховната Божествена Личност, е вселенската форма на Бога. В космоса се носят безброй планети, пространството е изпълнено с въздух, във въздуха плуват разноцветни облаци, а сред тях прелитат самолети. С други думи, целият сътворен космос е изпълнен с многообразие, многообразието е проявление на външната енергия на Върховния Бог, а тя се намира у Бога. И сега, след като е проявил енергията си, Богът лично идва в създаденото от нея творение, което едновременно се различава и не се различава от него. На Върховната Божествена Личност, която проявява себе си чрез това многообразие, полубоговете отдават своите почитания. Водени от имперсоналните си схващания, философите недуалисти считат многообразието за илюзия. Но в тази строфа ясно се казва: йо мя вирачитам. Това означава, че многообразието е проявление на енергията на Върховната Божествена Личност. И тъй като енергията на Бога не се отличава от самия него, цялото това многообразие е също толкова реално, колкото и самият Бог. Многообразните материални обекти са временни, но не са нереални. Те са отражение на многообразието от духовния свят. Думата пратичакая („съществуващото многообразие“), използвана в тази строфа, изтъква величието на Върховната Божествена Личност, която се появила в образа на Нара и Нряа и и която е първоизточник на разнообразието в материалната природа.