ТЕКСТ 30
тва пратяг-тмани тад бхагаватй ананта
нанда-мтра упапанна-самаста-шактау
бхакти видхя парам шанакаир авид-
грантхи вибхетсяси мамхам ити прарӯхам
твам – ти; пратяк-тмани – на Свръхдушата; тад – тогава; бхагавати – на Върховната Божествена Личност; ананте – която е безкрайна; нанда-мтре – извор на блаженство; упапанна – притежаваща; самаста – всички; шактау – енергии; бхактим – предано служене; видхя – отдавайки; парамм – най-висшето; шанакаи – много скоро; авид – на илюзията; грантхим – възела; вибхетсяси – ще разсечеш; мама – мое; ахам – аз; ити – така; прарӯхам – твърдо установен.
Щом се върнеш в естественото си състояние и започнеш да служиш на Върховния Бог, който е всемогъщият непресъхващ извор на блаженство и Свръхдушата, пребиваваща у всички живи създания, много скоро ще забравиш илюзорните понятия аз и мое.
Дхрува Махрджа вече бил постигнал освобождение, защото още като петгодишно момче имал щастието да види Върховната Божествена Личност. Но в този миг той бил под влияние на илюзията, на м, и разсъждавал за себе си като за брат на Уттама, оставайки в рамките на телесната концепция за живота. Понятията аз и мое стоят в основата на всички материални дейности. Те са причината за привързаността ни към материалния свят. Човекът, който е в плен на тези илюзорни концепции, трябва отново и отново да се ражда в материалния свят, заемайки понякога висши, а друг път – най-низши позиции. По милостта на Бог Ка Ману и другите мъдреци напомнили на Дхрува Махрджа, че трябва да се раздели с материалните концепции аз и мое. Той много лесно можел да преодолее тази илюзия, ако потърси помощта на преданото служене.