ТЕКСТ 41
нрада увча
нӯна сунӣте пати-деватс
тапа-прабхвася сутася т гатим
двбхюпн апи веда-вдино
наивдхиганту прабхаванти ки нп
нрада увча – Нрада каза; нӯнам – безспорно; сунӣте – на Сунӣти; пати-деват – привързана към съпруга си; тапа-прабхвася – по силата на отреченията; сутася – на сина; тм – тази; гатим – позиция; дв – наблюдавайки; абхюпн – средствата; апи – макар че; веда-вдина – така наречените веднтисти, или стриктни последователи на принципите на Ведите; на – никога; ева – безусловно; адхигантум – да постигнат; прабхаванти – заслужават; ким – какво да говорим за; нп – обикновените царе.
Великият мъдрец Нрада каза: Благодарение на своя духовен напредък и на суровите си отречения Дхрува Махрджа, синът на Сунӣти, която бе много предана на съпруга си, постигна изключително висша позиция, която не е по силите дори на така наречените веднтисти, или стриктни следовници на принципите на Ведите, какво да говорим за обикновените хора.
В тази строфа трябва да обърнем особено внимание на думата веда-вдина. Човекът, който стриктно се придържа към принципите на Ведите, се нарича веда-вдӣ. Но има и такива веднтисти, които макар че се провъзгласяват за последователи на философията веднта, в действителност изопачават същността ѝ. Израза веда-вда-рат откриваме и в Бхагавад-гӣт; там с него са назовани хората, които са привързани към Ведите, без да разбират смисъла на ведическото знание. Такива хора могат да говорят върху Ведите колкото искат и да изпълняват отреченията си така, както са свикнали, но не могат да постигнат изключителната позиция на Дхрува Махрджа. Тя не е по силите на обикновените царе. Тази строфа споменава конкретно царете, защото в древността всички царе били рджари, т.е. не само управници, но и велики мъдреци. Дхрува Махрджа бил не само цар, но притежавал и мъдростта на велик светец. Ала без помощта на преданото служене нито великият цар катрия, нито ученият брхмаа, стриктно следващ принципите на Ведите, не могат да постигнат възвишената позиция на Дхрува Махрджа.