No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 34

тс тн кмн харир дадд
н н кмаяте джана
рдхито ятхаиваиа
татх пус пхалодая

тн тн – тези; кмн – желани неща; хари – Богът; дадт – ще даде; н н – всичко, което; кмаяте – желае; джана – човекът; рдхита – обожаван; ятх – както; ева – несъмнено; еа – Богът; татх – по същия наичн; пусм – на хората; пхала-удая – резултатът.

Когато човек извършва жертвоприношения (в съответствие с принципите на карма-ка), той получава всичко, за което е молил Бога.

В Бхагавад-гӣт Богът казва, че възнаграждава тези, които го обожават, според желанията им. Върховната Божествена Личност дава на всички живи същества, обусловени в материалния свят, пълната свобода да действат, както сами пожелаят. На своите предани обаче Той казва, че вместо да действат по такъв начин, е по-добре да се отдадат изцяло на него и Той сам ще се погрижи за тях. Това е разликата между предания и материалиста, вършител на плодоносни дейности. Материалистът се наслаждава само на плодовете на собствените си усилия, докато преданият, покорен на волята на Върховния Бог, непрекъснато се усъвършенства в преданото служене, за да постигне накрая най-висшата цел на живота и да се върне вкъщи, при Бога. В тази строфа особено важна е думата кмн – „желания за сетивни наслади“. Преданият е свободен от подобни стремежи. Той е анбхилит-шӯня, лишен от желания за удовлетворяване на собствените си сетива. Неговата единствена цел е да удовлетвори сетивата на Бога. Това е разликата между преданите и кармӣте.

« Previous Next »