ТЕКСТ 37
са випрнумато рдж
гхӣтвджалинауданам
авагхря муд юкта
прдт патн удра-дхӣ
са – той; випра – от брхмаите; анумата – вземайки разрешение; рдж – царят; гхӣтв – вземайки; аджалин – с две шепи; оданам – ориза, сварен в мляко; авагхря – като помириса; муд – с голяма радост; юкта – установен; прдт – предложи; патняи – на съпругата си; удра-дхӣ – великодушен.
С позволението на брхмаите царят взе в шепи ястието и вдъхна аромата му, а след това, понеже бе много великодушен, даде част от него и на съпругата си.
В тази строфа особено внимание трябва да обърнем на думата удра-дхӣ. Царица Сунӣтх не заслужавала такава благословия, но понеже царят бил много великодушен, без колебание ѝ дал да вкуси от ориза, сварен в мляко – прасда, който той получил от ръцете на ягя-пуруа. Безспорно всичко се случва според волята на Върховната Божествена Личност. Както ще стане ясно от следващите строфи, тази постъпка на царя нямало да му донесе нищо добро. Той бил твърде великодушен и за да отслаби привързаността му към материалния свят, Богът, Върховната Личност, направил така, че царицата да роди жесток син, заради който цар Ага да напусне двореца. По-рано казахме, че Бог Виу изпълнява желанията на кармӣте, като им дава онова, което те искат. Но желанията на преданите Той изпълнява по друг начин – така, че те постепенно да го достигнат. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (дадми буддхи йога та йена мм упанти те). Богът дава възможност на предания непрекъснато да продължава духовното си развитие, за да може да се върне вкъщи, в духовния свят.