No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 47

ева са нирвиа-ман нпо гхн
нишӣтха уттхя маходайодат
алабдха-нидро 'нупалакито нбхир
хитв гато вена-сува прасуптм

евам – така; са – той; нирвиа-ман – с безразличие; нпа – цар Ага; гхт – от дома; нишӣтхе – посред нощ; уттхя – ставайки; мах-удая-удат – богат с благословиите на великите души; алабдха-нидра – без да спи; анупалакита – незабелязан; нбхи – от хората; хитв – изоставяйки; гата – замина; вена-сувам – майката на Вена; прасуптм – спейки дълбоко.

Нощем тези мисли не даваха покой на цар Ага. Той загуби всякакъв интерес към семейното съществуване. И една нощ стана от постелята си и тихо излезе от къщи, оставяйки там майката на Вена (своята съпруга), която спеше дълбоко. Вече нищо не го свързваше с процъфтяващото му царство, с богатството му и с родния дом. Незабелязян от никого, царят напусна двореца и се запъти към гората.

В тази строфа думата маходайодат означава, че с благословиите на великите души човек може да спечели материално богатство, но още по-голяма благословия е получил този, който е преодолял всяка привързаност към богатството. За царя не е лесно да изостави процъфтяващото си царство и своята нежна съпруга, затова очевидно само по милостта на Върховната Божествена Личност цар Ага успял да се отрече от всичко, което му било скъпо, и да замине за гората, незабелязан от никого. Много велики души са напускали дома си по същия начин, посред нощ, отказвайки се от жена, деца и богатство.

« Previous Next »