ТЕКСТОВЕ 8 – 9
тмна брахма нирва
пратястамита-виграхам
авабодха-расаиктмям
нандам анусантатам
авяваччхинна-йоггни-
дагдха-карма-малшая
сварӯпам аварундхно
нтмано 'ня тадаиката
тмнам – азът; брахма – дух; нирвам – освобождение от материалното съществуване; пратястамита – прекрати; виграхам – раздяла; авабодха-раса – чрез склонността към знание; ека-тмям – единство; нандам – блаженство; анусантатам – нарастващо; авяваччхинна – непрестанно; йога – чрез практикуването на йога; агни – от огъня; дагдха – изгорени; карма – желания за плодоносни дейности; мала – замърсеност; шая – в ума му; сварӯпам – присъща позиция; аварундхна – осъзнавайки; на – не; тмана – освен Върховната Душа; аням – нищо друго; тад – тогава; аиката – виждаше.
С помощта на знанието за Върховния Брахман той се беше освободил от оковите на тялото и бе постигнал нирва. Той бе потопен в трансцендентално блаженство, което не го напускаше нито за миг и непрекъснато се усилваше благодарение на постоянните му занимания с бхакти йога, която е като огън, изпепеляващ всички материални замърсявания. Осъзнал истинската си същност и вечните си отношения с Върховния Бог, навсякъде Уткала виждаше единствено Бога и непрекъснато му отдаваше предано служене.
Тези стихове обясняват смисъла на следната строфа от Бхагавад-гӣт (18.54):
брахма-бхӯта прасаннтм
на шочати на ккати
сама сарвеу бхӯтеу
мад-бхакти лабхате парм
„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“. За същото нещо говори и Бог Чайтаня в първите два стиха от своята Шикака:
чето-дарпаа-мрджана бхава-мах-двгни-нирвпаа
шрея-каирава-чандрик-витараа вид-вадхӯ-джӣванам
Бхакти йога, преданото служене, е най-висшата форма на йога, а възпяването на святото име на Бога е основната форма на предано служене. Като повтаря святото име, човек може да постигне съвършеното състояние на нирва (освобождение от материалното съществуване) и да изпита вечно нарастващото духовно блаженство, наречено от Бог Чайтаня нандмбудхи-вардханам. Човек, който се е издигнал до такова равнище, повече не се интересува от никакви материални богатства и остава равнодушен дори към царския трон, който му предоставя власт над целия свят. Това състояние се нарича вирактир анятра ст и е резултат от отдаването на предано служене.
Колкото повече човек напредва в преданото служене за Бога, толкова повече отслабва привързаността му към материалното богатство и всички видове материални дейности. Такава е блажената духовна природа. За същото нещо се говори и в Бхагавад-гӣт (2.59): пара дв нивартате – когато изпита висшия вкус на духовното блаженство, човек престава да търси материални наслади. Духовното знание е пламтящият огън, в който изгарят всички материални желания. Човек може да постигне съвършенството на мистичната йога само ако постоянно е свързан с Върховната Божествена Личност чрез отдаването на предано служене. Преданият мисли за Върховната Личност всеки миг от живота си. Всяка обусловена душа е обременена с плодовете на миналите си дейности, но ако започне да отдава предано служене, тя веднага се освобождава от тяхното замърсяващо бреме. Това е посочено в Нрада пачартра: сарвопдхи-винирмукта тат-паратвена нирмалам.