ТЕКСТ 10
джандха-бадхиронматта-
мӯкктир атан-мати
лакита патхи блн
прашнтрчир ивнала
джаа – глупав; андха – сляп; бадхира – глух; унматта – луд; мӯка – ням; кти – външен вид; а-тат – не такъв; мати – интелигентността му; лакита – виждан; патхи – на пътя; блнм – от глупците; прашнта – с тлеещи; арчи – пламъци; ива – като; анала – огън.
Ограничените хора, които срещаха Уткала по пътя си, го мислеха за глупав, сляп, ням, глух и луд, въпреки че той беше напълно нормален. Той бе като огън, тлеещ под слой от пепел.
За да избегнат конфликтите, безпокойствата и неприятните ситуации, създавани от материалистите, великите светци като Джаа Бхарата и Уткала предпочитат да не разговарят с никого, затова ограничените хора ги смятат за луди, глухи и неми. В действителност обаче напредналият предан избягва да говори само с безбожниците, но с останалите предани поддържа приятелство, а на невинните проповядва, за да ги насочи към истината. Естествено е, че когато светът е пълен с материалисти и безбожници, някои напреднали предани предпочитат да живеят в усамотение – те се наричат бхаджаннандӣ. Гохй-нандӣте обаче избират да проповядват, за да нараства броят на преданите. Но дори такива проповедници отбягват хората, които се отнасят недоброжелателно към духовните занимания.