No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 13

ндая дааятй еа
сутам тма-двим апи
дааятй тмаджам апи
дая дхарма-патхе стхита

на – не; адаям – невинен; дааяти – наказва; еа – този цар; сутам – синът; тма-двим – на враговете си; апи – дори; дааяти – той наказва; тма-джам – собствения си син; апи – дори; даям – заслужаващ наказание; дхарма-патхе – на пътя на благочестието; стхита – установен.

Тъй като никога няма да се отклонява от пътя на благочестието, този цар ще се отнася към сина на врага си така, както към собствения си син. Ако синът на неговия враг е невинен, царят никога няма да го накаже, а ако собственият му син се е провинил, той няма да му прости.

Така постъпва безпристрастният владетел. Негов дълг е да наказва престъпниците и да защитава невинните. Цар Птху бил толкова справедлив, че не би се поколебал да накаже и собствения си син, ако той е извършил престъпление, и никога не би осъдил невинен човек, дори сина на най-лошия си враг.

« Previous Next »