No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 22

птхур увча
васудхе тв вадхими
мач-чхсана-пар-мукхӣм
бхга бархии  вкте
на таноти ча но васу

птху увча – цар Птху отговори; васу-дхе – о, Земьо; твм – тебе; вадхими – ще убия; мат – мои; шсана – заповеди; парк-мукхӣм – не изпълняваш; бхгам – твоя дял; бархии – в ягята; – който; вкте – приема; на – не; таноти – дава; ча – и; на – на нас; васу – произвежда.

О, Земьо – отговори цар Птху, – ти не се подчиняваш на заповедите ми и на моята власт. Като една от богините, ти получаваш своя дял от жертвените блага, но в замяна не ни даваш достатъчно зърно. Затова аз считам за свой дълг да те убия.

Земната планета, която се била превърнала в крава, твърдяла, че е невинна и безгрешна, и се позовавала на факта, че е жена. Затова тя смятала, че царят няма право да я убива. Тя подчертала, че, като религиозен човек, царят не може да нарушава религиозните принципи, които забраняват убийството на жени. В отговор Махрджа Птху ѝ казал, че, най-напред, тя е нарушила заповедите му. Това бил нейният първи грях. На второ място, той я обвинил, че не произвежда достатъчно зърно, въпреки че приема своя дял от ягите (жертвоприношенията).

« Previous Next »