ТЕКСТ 33
маитрея увча
тасяива вадата шпа
бхго са бхагавн бхава
нишчакрма тата кичид
виман ива снуга
маитрея увча – Маитрея каза; тася – за него; евам – така; вадата – изречено; шпам – проклятие; бхго – от Бхгу; са – той; бхагавн – притежателят на всички съвършенства; бхава – Шива; нишчакрма – си отиде; тата – оттам; кичит – малко; виман – мрачен; ива – като; са-ануга – последван от учениците си.
Мъдрецът Маитрея продължи: Когато привържениците на Шива и защитниците на Дака и Бхгу започнаха да се проклинат взаимно, Шива изведнъж стана мрачен. Без да пророни ни дума, той, следван от учениците си, напусна жертвената арена.
Тази строфа разкрива безупречния характер на Шива. Тъй като Шива е най-великият ваиава, докато неговите привърженици и защитниците на Дака се проклинали взаимно, той останал спокоен и не проронил ни дума. Търпението на ваиавите е безгранично, а Шива е най-великият сред ваиавите; ето защо той е надарен с всички най-възвишени качества, както показва описаната сцена. Шива станал мрачен, защото видял, че неговите слуги и поддръжниците на Дака безсмислено се проклинат един друг и никой няма никакви духовни интереси. Като ваиава, той не делял хората на висши и низши. Както е утвърдено в Бхагавад-гӣт (5.18): паит сама-даршина – този, който притежава съвършено знание, не дели живите същества на важни и маловажни, защото вижда духовната им природа. И така, единственото, което Шива можел да направи, за да сложи край на проклятията между слугата си Нандӣшвара и Бхгу Муни, било да напусне мястото на жертвоприношението.