No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 9

шрӯят брахмарайо ме
саха-дев сахгная
сдхӯн брувато втта
нгнн на ча матсарт

шрӯятм – чуйте; брахма-ая – о, мъдреци сред брхмаите; ме – мен; саха-дев – о, полубогове; саха-агная – о, божества на огъня; сдхӯнм – на благородните; брувата – говорейки; вттам – за поведението; на – не; агнт – от невежество; на ча – и не; матсарт – от завист.

О, всички вие, мъдреци, брхмаи и божества на огъня, внимателно слушайте, защото сега ще говоря за поведението на благовъзпитаните. И не невежество, нито пък злоба и завист ме тласкат.

Преди да започне с обвиненията си срещу Шива, Дака се опитал да предразположи своите слушатели, като им внуши, че ще говори за поведението на благовъзпитаните, макар че думите му, съвсем естествено, биха могли да засегнат парвенютата, лишени от добри обноски, от което пък всички останали вероятно ще се почувстват неловко, тъй като не биха желали дори невъзпитаните да се чувстват оскърбени. С други думи, Дака разбирал, че като хули Шива, хули личност с безупречен характер. Но злобата, която изпитвал към него, била толкова отдавнашна, та той вече не съзнавал, че е движен единствено от това чувство. Въпреки че говорел като човек, който е потънал в невежество, Дака се опитал да прикрие същината на думите си, заявявайки, че не омраза и не безсрамие го подтикват да говори.

« Previous Next »