ТЕКСТ 10
паритякта-гуа самяг
даршано вишадшая
шнти ме самавастхна
брахма каивалям ашнуте
паритякта-гуа – този, който не е свързан с гуите на материалната природа; самяк – безпристрастно; даршана – чието зрение; вишада – незамърсен; шая – чийто ум или сърце; шнтим – спокойствие; ме – мое; самавастхнам – равенство; брахма – дух; каивалям – липса на материални замърсявания; ашнуте – постига.
Когато сърцето на предания напълно се пречисти от материалните замърсявания, умът му става прозрачен, зрението му – всеобхватно и той може да види единството на всички неща. На това равнище човек постига пълно умиротворение и става равен на мене като сач-чид-нанда-виграха.
Разбиранията на мвдӣте и на ваиавите за каиваля са напълно различни. Мвдӣте мислят, че когато живото същество се освободи от материалните замърсявания, то се слива с битието на Върховния. Ваиавската философска концепция за каиваля е друга. Ваиавите осъзнават и собственото си положение, и положението на Върховната Божествена Личност. В своето чисто състояние на съществуване живото същество разбира, че е вечен слуга на Върховния – това равнище се нарича осъзнаване на Брахман, или духовно съвършенство. Посочената духовна хармония се постига много лесно. В Бхагавад-гӣт е казано, че като отдава на Бога трансцендентално любовно служене, човек веднага се издига до трансценденталното равнище каиваля, или Брахман.