ТЕКСТ 11

В тази строфа е посочено как живото същество може да се освободи от материалното робство. Първото нещо, което то трябва да осъзнае, е че душата се различава от тялото. Душата се нарича дехӣ, притежател на тялото, а самото материално тяло се нарича деха – обвивка, която покрива душата. Тялото се променя всеки миг, но душата е неизменна, затова тя е наречена кӯа-стхам. Промяната на тялото се осъществява от взаимодействието на трите гуи на природата. Този, който разбира, че душата е неизменна, не се тревожи от мимолетните взаимодействия на материалните гуи, които ни носят ту щастие, ту нещастие. В Бхагавад-гӣт Ка казва, че щастието и нещастието са резултат от влиянието на материалните гуи върху тялото и човек не бива да обръща внимание на подобни външни за душата въздействия. Понякога щастието и нещастието изцяло ни завладяват, но въпреки това ние трябва да се научим да ги търпим. Живото същество трябва да остава безучастно към измененията, настъпващи с тялото, което е само външна обвивка на душата.

В Бхагавад-гӣт Бог Ка казва, че тялото, изградено от груби физически елементи (земя, вода, огън, въздух и етер) и фини елементи (ум, интелигентност и его), няма нищо общо със самата душа. Затова взаимодействията на тези осем материални елемента, груби и фини, не бива да ни извеждат от равновесие. Методът, който ни позволява реално да постигнем това състояние на невъзмутимост, е преданото служене. Само който отдава предано служене постоянно, двайсет и четири часа в денонощието, може да остане безучастен към дейностите на материалното тяло и техните последствия. Когато човек е погълнат от мисли, той не вижда и не чува какво става около него, въпреки че всичко се случва пред очите му. По същия начин преданите, които са изцяло погълнати от преданото служене, не обръщат внимание на дейностите на материалното тяло. Това състояние се нарича самдхи, а съвършен йогӣ е онзи, който действително го е постигнал.