ТЕКСТ 3
судхия сдхаво локе
нарадева нароттам
нбхидрухянти бхӯтебхьо
ярхи нтм калеварам
су-дхия – най-интелигентните хора; сдхава – склонни към дейности за благото на другите; локе – на този свят; нара-дева – о, царю; нара-уттам – най-добрите сред хората; на абхидрухянти – никога не изпитват злоба; бхӯтебхя – към другите живи същества; ярхи – защото; на – никога; тм – азът, душата; калеварам – тялото.
О, царю, този, който наистина е интелигентен и е пълен с желание да работи за доброто на другите, е най-извисеното човешко създание. Такъв човек никога не таи в сърцето си злоба към другите. Интелигентните хора винаги помнят, че душата се различава от материалното тяло.
Както е известно, лудият не носи наказателна отговорност дори когато извърши убийство. По подобен начин, живото същество винаги е чисто, защото е неразделна частица от Върховната Божествена Личност. Когато попадне в плена на материалната енергия, то става жертва на трите гуи на материалната природа, която започва да ръководи всичките му действия. В Бхагавад-гӣт (5.14) се казва:
на карттва на карми
локася сджати прабху
на карма-пхала-саьога
свабхвас ту правартате
„Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гун̣ите на материалната природа“.
Всъщност живото същество, душата, не върши нищо. Всички действия се осъществяват от гуите на материалната природа. Когато човек е болен, симптомите на болестта стават за него източник на много страдания. Хората, които са постигнали трансцендентално съзнание, т.е. Ка съзнание, не изпитват злоба и завист нито към душата, нито към дейностите, които тя върши под влиянието на материалната природа. Такива трансценденталисти се наричат судхия. Думата судхӣ има няколко значения: „интелигентност“, „напреднал, извисен“, а също така и „предан“. Преданият се отличава с висша интелигентност и никога не върши действия, насочени срещу душата или срещу нейното тяло. Той винаги е готов да прости чуждите недостатъци. Казва се, че умението човек да прощава е качество, присъщо на тези, които напредват в духовното себепознание.