ТЕКСТ 15
пршу пӣнята-бхуджо
гаура каджруекаа
сунса сумукха саумя
пӣнса судвиджа-смита
пршу – много висок; пӣна-ята – широки и здрави; бхуджа – ръце; гаура – със светла кожа; каджа – лотосови; аруа-ӣкаа – с очи, сияещи като изгряващото слънце; су-нса – прав нос; су-мукха – с красиво лице; саумя – с благороден вид; пӣна-аса – широкоплещест; су – красиви; двиджа – зъби; смита – усмихнат.
Цар Птху беше висок и силен и имаше светла кожа. Ръцете му бяха здрави и мускулести, а очите му сияеха като изгряващо слънце. Той имаше красиво лице с правилен нос и на вид бе сдържан и благороден. Когато се усмихнеше, се откриваха красивите му зъби.
Сред четирите обществени класи (брхмаи, катрии, вайши и шӯдри) катриите – както мъжете, така и жените – се отличават с особена красота. Както ще стане ясно от следващите строфи, Махрджа Птху не само че притежавал обаятелна външност, но телосложението му и особените знаци по тялото му показвали, че е велика личност.
Казва се: „Лицето е огледало на душата“. Чертите на лицето отразяват характера на човека. Външността на всекиго зависи от миналите му дейности, защото именно миналите постъпки на живото същество определят формата и особеностите на следващото му тяло, било то тяло на човек, на животно или на полубог. Това е доказателство за прераждането на душата в различни по вид тела.