ТЕКСТ 23
тася ме тад-анухнд
н хур брахма-вдина
лок сю кма-сандох
яся тушяти диа-дк
тася – негова; ме – мои; тат – това; анухнт – изпълнявайки; н – това, което; ху – е казано; брахма-вдина – от познавачите на Ведите; лок – планети; сю – стават; кма-сандох – постигайки желаната цел; яся – чиято; тушяти – остава доволен; диа-дк – този, който знае съдбините на всички.
Махрджа Птху каза: Мисля, че изпълнявайки задълженията, възложени ми като на цар, ще мога да постигна целта, описана от познавачите на ведическите писания. Човек непременно постига тази цел, щом удовлетвори Бога, Върховната Личност, който познава съдбините на всички.
Махрджа Птху особено подчертава думата брахма-вдина („от познавачите на ведическите писания“). Думата брахма се отнася за Ведите, известни още като шабда-брахма, трансцендентален звук. Трансценденталните звуци не са обикновени звуци, въпреки че може да са записани на обикновен език. Твърденията на Ведите трябва да бъдат приемани като аксиомни, неоспорими истини. Във ведическите писания се съдържа знание от най-различен характер, в това число и за задълженията на царя. Добросъвестният владетел, който отговорно изпълнява отредените му задължения, закриляйки всички живи същества на поверената му планета, се издига до райското царство. Издигането до рая обаче зависи и от степента, до която царят е удовлетворил Върховния Бог. Ако някой съвестно изпълнява дълга си, това не значи, че непременно ще постигне райското царство; всичко зависи от това, дали е удовлетворил Бога. Следователно човек получава резултата, към който се стреми с дейностите си, само ако удовлетвори Върховната Божествена Личност. Това е потвърдено във втора глава от Първа Песен на Шрӣмад Бхгаватам:
ата пумбхир двиджа-шрех
варшрама-вибхгаша
сванухитася дхармася
сасиддхир хари-тоаам
Критерий за съвършено изпълнение на задълженията е удовлетворението на Върховния Бог. Думата кма-сандох значи „постигане на желания резултат“. Всички искат да постигнат крайната цел на живота, но многоуважаваните учени в съвременното общество смятат, че човешкият живот няма конкретна цел. Това грубо невежество излага хората на сериозна опасност и прави човешкото съществуване пълно с рискове. Хората не познават законите на природата, които всъщност са дадени от Върховната Божествена Личност. Днешният човек е заклет атеист и не вярва в съществуването на Бога и на неговите закони. Затова той не знае как действа природата. Дълбокото невежество на мнозинството от хората, включително и на така наречените философи и учени, е много опасно, защото хората вече не разбират дали напредват духовно или не. Според Шрӣмад Бхгаватам (7.5.30) те напредват, но към най-мрачните владения на материалното съществуване. Аднта-гобхир вишат тамисрам. Движението за Ка съзнание беше създадено, за да предостави на философите, учените и на всички останали хора знание за смисъла на човешкото съществуване. Затова всеки трябва да се възползва от възможностите, които то му предлага, и да научи коя е истинската цел на живота.