ТЕКСТ 22

Смята се, че царят е избран от Върховната Божествена Личност да се грижи за благоденствието на дадената планета. Всяка планета си има владетел, както днес всяка държава е оглавявана от президент. Човек може да стане президент или цар само с позволението на Върховния Бог. Във ведическото общество царят е смятан за представител на Бога и поданиците му го почитат като Бога в човешки образ. Във Ведите е казано, че Върховният Бог се грижи за всички живи същества, и особено за хората, за да могат те да постигнат най-висшето съвършенство. Живото същество получава човешко тяло след много, много животи в низши биологични форми, затова според волята на Върховния Бог, изразена в Бхагавад-гӣт, цивилизованото човешкото общество трябва да бъде разделено на четири класи (чтур-варя ма сам и т.н.). Четирите обществени класи – брхмаи, катрии, вайши и шӯдри – са естествени разделения на човешкото общество. Както утвърждава Птху Махрджа в тази строфа, всеки човек трябва да разполага с подходяща работа, която да отговаря на общественото му положение и да му осигурява средства за съществуване. Дълг на царя, респективно на правителството, е да се грижи хората да спазват реда, установен в обществото, и да извършват работа, съответстваща на общественото им положение. В наши дни тази социална система е разрушена до основи, защото правителството и царят повече не се грижат за хората. Днес никой не знае какво значи да бъдеш брхмаа, катрия, вайшя или шӯдра; всички мислят, че принадлежността към една или друга обществена класа се определя изключително от произхода. Дълг на правителството е да възстанови разрушената обществена структура, деляща хората на класи според вида на извършваната от тях работа и гуите на материалната природа, под чието влияние се намират. Само по този начин човечеството може да стане наистина цивилизовано. Ако в човешкото общество отсъства делението на четири класи, практически то по нищо не се различава от хаотичното, безсистемно общество на животните, в което не може да има мир, спокойствие и процъфтяване. Като съвършен цар, Махрджа Птху строго следял да се съхрани ведическата социална структура.

Праджяте ити прадж. Думата прадж обозначава всички родени. С други думи, Птху Махрджа осигурявал закрила на всички живи същества, родили се в царството му. Прадж се отнася не само за хората, но и за животните, дърветата и всички други живи същества. Царят е длъжен да осигурява храна и закрила на всички. Глупаците и негодниците от съвременното общество не си дават сметка докъде се простира отговорността на правителството. Животните също са граждани на страната, в която са се родили, и също имат правото да живеят в нея под закрилата на Върховния Бог. Изтреблението им в кланиците има гибелни последствия не само за този, който собственоръчно ги убива, но и за цялата страна и за правителството.