No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 23

тася ме тад-анухнд
н хур брахма-вдина
лок сю кма-сандох
яся тушяти диа-дк

тася – негова; ме – мои; тат – това; анухнт – изпълнявайки; н – това, което; ху – е казано; брахма-вдина – от познавачите на Ведите; лок – планети; сю – стават; кма-сандох – постигайки желаната цел; яся – чиято; тушяти – остава доволен; диа-дк – този, който знае съдбините на всички.

Махрджа Птху каза: Мисля, че изпълнявайки задълженията, възложени ми като на цар, ще мога да постигна целта, описана от познавачите на ведическите писания. Човек непременно постига тази цел, щом удовлетвори Бога, Върховната Личност, който познава съдбините на всички.

Махрджа Птху особено подчертава думата брахма-вдина („от познавачите на ведическите писания“). Думата брахма се отнася за Ведите, известни още като шабда-брахма, трансцендентален звук. Трансценденталните звуци не са обикновени звуци, въпреки че може да са записани на обикновен език. Твърденията на Ведите трябва да бъдат приемани като аксиомни, неоспорими истини. Във ведическите писания се съдържа знание от най-различен характер, в това число и за задълженията на царя. Добросъвестният владетел, който отговорно изпълнява отредените му задължения, закриляйки всички живи същества на поверената му планета, се издига до райското царство. Издигането до рая обаче зависи и от степента, до която царят е удовлетворил Върховния Бог. Ако някой съвестно изпълнява дълга си, това не значи, че непременно ще постигне райското царство; всичко зависи от това, дали е удовлетворил Бога. Следователно човек получава резултата, към който се стреми с дейностите си, само ако удовлетвори Върховната Божествена Личност. Това е потвърдено във втора глава от Първа Песен на Шрӣмад Бхгаватам:

ата пумбхир двиджа-шрех
варшрама-вибхгаша
сванухитася дхармася
сасиддхир хари-тоаам

Критерий за съвършено изпълнение на задълженията е удовлетворението на Върховния Бог. Думата кма-сандох значи „постигане на желания резултат“. Всички искат да постигнат крайната цел на живота, но многоуважаваните учени в съвременното общество смятат, че човешкият живот няма конкретна цел. Това грубо невежество излага хората на сериозна опасност и прави човешкото съществуване пълно с рискове. Хората не познават законите на природата, които всъщност са дадени от Върховната Божествена Личност. Днешният човек е заклет атеист и не вярва в съществуването на Бога и на неговите закони. Затова той не знае как действа природата. Дълбокото невежество на мнозинството от хората, включително и на така наречените философи и учени, е много опасно, защото хората вече не разбират дали напредват духовно или не. Според Шрӣмад Бхгаватам (7.5.30) те напредват, но към най-мрачните владения на материалното съществуване. Аднта-гобхир вишат тамисрам. Движението за Ка съзнание беше създадено, за да предостави на философите, учените и на всички останали хора знание за смисъла на човешкото съществуване. Затова всеки трябва да се възползва от възможностите, които то му предлага, и да научи коя е истинската цел на живота.

« Previous Next »