No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 24

я уддхарет кара рдж
прадж дхарме
в ашикаян
праджн шамала бхукте
бхага ча сва джахти са

я – който и да е (цар или държавник); уддхарет – облага; карам – с данъци; рдж – цар; прадж – поданиците; дхармеу – в изпълнението на предписаните им задължения; ашикаян – без да ги учи как да си изпълняват дълга; праджнм – на поданиците; шамалам – неблагочестиви; бхукте – се наслаждава; бхагам – щастие; ча – също; свам – собствено; джахти – загубва; са – този цар.

Цар, който не учи поданиците си как да изпълняват своите задължения, предписани от варшрама, а само събира от тях данъци и налози, ще страда заради греховните им дела. Не само това, но той се лишава и от щастието, което е заслужил.

Царят, държавният глава или президентът нямат право да заемат такъв пост, ако не изпълняват дълга, който им е възложен. Те са длъжни да учат хората как да поддържат системата на варите и шрамите. Ако царят не дава на поданиците си такива наставления, а само събира от тях данъци, тогава всички, които се облагодетелстват от данъчните постъпления – държавните служители и самият държавен глава, – си поделят отговорността за греховните постъпки на гражданите. Законите на природата са сложни и неуловими. Например когато човек се храни на място, където се вършат грехове, той поема върху себе си част от последствията на греховете. Затова, според ведическите традиции, по време на големи семейни тържества стопаните винаги канят брхмаи и ваиави и ги гощават, понеже брхмаите и ваиавите ги освобождават от греховните последици. Стриктните брхмаи и ваиави обаче не са длъжни да приемат всички покани. Разбира се, ако на празненството се сервира прасд, няма никаква пречка те да го посетят. Има и много други подобни закони, които са практически неизвестни на днешните хора. Затова движението за Ка съзнание, което почива на дълбоко научни основи, разпространява ведическото знание по целия свят за доброто на всички.

« Previous Next »