ТЕКСТ 34

Във Ведите са препоръчани различни видове яги (жертвоприношения), с които може да се постигне материално благополучие. В Бхагавад-гӣт (3.10) се казва, че когато Брахм създал живите същества, в това число хората и полубоговете, той ги посъветвал да извършват яги, за да изпълняват материалните си желания (саха-яг прадж св). Тези обреди се наричат яги, защото крайната им цел е да удовлетворят Върховната Божествена Личност, Виу. Хората извършват яги, за да получат материални блага, но понеже чрез тези яги те могат да удовлетворят и Върховния Бог, Ведите препоръчват да бъдат извършвани такива жертвени церемонии. Разбира се, подобни обреди се отнасят към категорията на карма-ка, на материалните дейности, и като всички материални дейности, са замърсени от трите гуи на материалната природа. Обикновено ритуалните церемонии от раздела карма-ка са в гуата на страстта, но въпреки това обусловените души, каквито са хората и полубоговете, са длъжни да ги извършват, защото без такива яги никога няма да бъдат щастливи.

Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура отбелязва, че макар ритуалните церемонии, описани в раздела карма-ка, да са замърсени от материалните гуи, в тях има и известен нюанс на предано служене, защото при извършването на всяка ягя централна позиция се отрежда на Бог Виу. Това е много важно, защото и най-малкото усилие да бъде удовлетворен Бог Виу е бхакти и следователно има голяма стойност. Нюансът на бхакти пречиства материалната природа на жертвените обреди и в процеса на преданото служене те постепенно стават трансцендентални. Затова, макар че външно погледнато ягите са материални дейности, резултатите от тях са трансцендентални. Яги като Сӯря-ягя, Индра-ягя и Чандра-ягя се извършват в името на полубоговете, но полубоговете са части от тялото на Върховната Божествена Личност. Те не могат да приемат жертвените дарове за себе си; те ги приемат в името на Върховната Божествена Личност, както данъчният агент не си присвоява събраните данъци, а ги предава на държавата. В Бхагавад-гӣт се казва, че всички яги, извършени с пълно знание и правилно разбиране, са брахмрпаам – жертвоприношение, посветено на Върховната Божествена Личност. Никой друг освен Върховния Бог не може да се наслаждава на жертвените дарове, затова Богът казва, че резултатите от всички жертвоприношения принадлежат единствено нему (бхоктра ягя-тапас сарва-лока-махешварам). Човек винаги трябва да помни това, когато извършва жертвени церемонии. В Бхагавад-гӣт (4.24) се казва:

„Личността, напълно потопена в Ка съзнание, със сигурност ще достигне духовното царство, защото е отдадена на духовни дейности, при които жертвеният процес и предложеното в жертва имат една и съща абсолютна природа“. Когато върши жертвоприношения, човек винаги трябва да помни, че жертвените обреди, споменати във Ведите, са предназначени за удоволствието на Върховната Божествена Личност. Виур рдхяте пантх (Виу Пура, 3.8.9). Всяка материална или духовна дейност, извършена за удоволствие на Върховния Бог, трябва да се счита за истинска ягя. Благодарение на такива яги човек се освобождава от материалното робство. Но най-прекият път към освобождението от материалното робство е преданото служене, включващо в себе си девет различни процеса:

В строфата, която разглеждаме, методът на преданото служене, състоящо се от девет различни дейности, е наречен вишуддха-вигна-гхана, т.е. непосредствено удовлетворяване на Върховната Божествена Личност чрез процеса на трансценденталното познание, чийто обект е формата на Върховния Бог, Виу. Това е най-съвършеният начин за удовлетворяване на Върховния. Но хората, които не са в състояние да поемат по прекия път, трябва да изберат заобиколния и да извършват яги за удоволствието на Виу, Ягя. Затова Виу е наречен ягя-пати. Шрия пати ягя-пати джагат-пати (Шрӣмад Бхгаватам, 2.9.15).

Върховната Божествена Личност притежава дълбоко, концентрирано до максимална степен научно знание. Например съвременната медицина има известни повърхностни познания за различните физиологични процеси в тялото, но не е в състояние да посочи как точно протичат тези процеси. Бог Ка обаче знае всичко до най-малките подробности. Неговото знание е вигна-гхана, защото е лишено от недостатъците на материалната наука. Върховната Божествена Личност е вишуддха-вигна-гхана, концентрирано трансцендентално знание, затова, въпреки че приема жертвени дарове от материалистите (карма-кӣя), Богът винаги запазва трансценденталната си позиция. Следователно думите анека-гуа в тази строфа се отнасят за неговите многобройни трансцендентални качества, защото Той е отвъд материалните качества. Различните материални предмети и физически елементи също постепенно се преобразуват в духовни същности, защото в крайна сметка между материалните и духовните качества няма разлика – всичко произлиза от Върховния Дух. Човек стига до това разбиране в процеса на духовното себепознание и пречистване. Ярък пример за предан, постигнал такова духовно разбиране, е Дхрува Махрджа, който отишъл да медитира в гората, за да се сдобие с материални блага, но накрая постигнал духовно съвършенство и отказал да бъде благословен с материално благополучие. Той бил напълно удовлетворен от общуването си с Бога. шая значи „стремеж“. В обикновения случай обусловената душа се стреми да постигне материални блага, но когато човек задоволява материалните си желания чрез извършване на яги, той постепенно се издига до духовно равнище. Тогава животът му става съвършен. Затова Шрӣмад Бхгаватам (2.3.10) препоръчва:

Тези стихове призовават всички, независимо дали са акма (предани), сарва-кма (кармӣ) или мока-кма (гнӣ и йогӣ), да почитат Върховната Божествена Личност, като следват прекия метод на преданото служене, защото това ще им донесе едновременно и материално, и духовно благополучие.