ТЕКСТ 38

Тук Върховната Личност е наречена брахмая-дева. Думата брахмая обозначава брхмаите, ваиавите и браминската култура, а дева значи „господар, когото почитат“. Следователно само онзи, който е постигнал трансценденталното равнище на ваиавите или се намира на най-висшето материално равнище като брхмаите, които са в гуата на доброто, може да оцени по достойнство Върховната Божествена Личност. На по-низшите степени на развитие, т.е. под влиянието на страстта и невежеството, човек много трудно може да оцени или да разбере Върховния Бог. Затова тук Върховният е наречен Божество, почитано от следовниците на браминската и ваиавската култура.

Бог Ка, Върховната Божествена Личност, е основният защитник на кравите и на браминската култура. Човек, който не знае това и не почита брхмаите и кравите, не може да овладее науката за Бога, а без познаването на тази наука никоя благотворителна дейност и пропаганда на хуманизма не може да има успех. Богът е пуруа, върховният наслаждаващ се. Той се наслаждава не само когато идва в образа на инкарнация, а от незапомнени времена, от самото начало (пуртана) и вечно (нитям). Яч-чарабхивандант: Птху Махрджа казва, че Богът, Върховната Личност, се е увенчал с вечна слава – едно от неговите богатства, – като е почитал лотосовите нозе на брхмаите. В Бхагавад-гӣт е казано, че Богът не е принуден да работи, за да постигне някакви материални блага или цели. Той е съвършен и цялостен сам по себе си, затова не се нуждае от нищо. И въпреки това се казва, че Богът се сдобил със съвършенствата и богатствата си, като почитал лотосовите нозе на брхмаите. Той постъпва така, за да даде пример на живите същества. В Дврак Бог Шрӣ Ка изразил почитта си към Нрада, като се поклонил в лотосовите му нозе. Когато Судм Випра дошъл в двореца, Бог Ка собственоръчно му измил нозете, а като място за сядане му предоставил собственото си ложе. Той е Върховната Божествена Личност, но се поклонил на Кунтӣ и на Махрджа Юдхихира. Това безукорно поведение на Бога е урок за всеки от нас. От личния пример на Върховната Божествена Личност трябва да се поучим как да се грижим за кравите, как да възпитаваме в себе си брамински качества и да почитаме брхмаите и ваиавите. В Бхагавад-гӣт (3.21) Богът казва: яд яд чарати шрешхас тат тад еветаро джана – „Каквото направи един велик човек, обикновените хора го следват. И каквито норми установи с поведението си, към тях се придържа целият свят“. Кой може да бъде по-видна личност от Върховната Божествена Личност? И чие поведение може да бъде по-съвършено? Богът се държи по почтителен начин не за някаква материална облага, а само за да ни научи как трябва да постъпваме в материалния свят.

В тази строфа Върховната Божествена Личност е описана като махаттама-аграӣ. В материалния свят махаттами (велики личности) са Брахм и Шива, но Богът стои много над тях. Нряа паро 'вяктт – Богът, Върховната Личност, притежава трансцендентална позиция и е отвъд пределите на всичко, което съществува в материалния свят. Неговото великолепие, богатство, красота, мъдрост, знание, липса на привързаност и слава са джагат-павитрам, т.е. пречистват цялата вселена. Колкото повече говорим за достоянията на Бога, толкова повече вселената се пречиства. Достоянията на материалиста, който живее в материалния свят, са преходни. Днешният богаташ утре може да стане бедняк, днешната знаменитост утре може да бъде забравена. Материалните съвършенства и постижения никога не са постоянни, но шестте достояния на Бога, Върховната Личност, му принадлежат вечно и са негов неизменен атрибут не само в духовния, но и в материалния свят. Славата на Бог Ка е непреходна и изречената от него книга на мъдростта, Бхагавад-гӣт, е почитана и до ден-днешен. Всичко, което е свързано с Върховната Божествена Личност, остава да съществува вечно.