No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 41

ашнтй ананта кхалу таттва-ковидаи
шраддх-хута ян-мукха иджя-нмабхи
на ваи татх четана бахи-кте
хутшане прамахася-парягу

ашнти – яде; ананта – Върховната Божествена Личност; кхалу – въпреки това; таттва-ковидаи – тези, които познават Абсолютната Истина; шраддх – вяра; хутам – извършващи огнени жертвоприношения; ят-мукхе – чиято уста; иджя-нмабхи – в името на различни полубогове; на – никога; ваи – несъмнено; татх – колкото; четана – от жизнена сила; бахи-кте – лишен; хута-ашане – в огненото жертвоприношение; прамахася – с преданите; парягу – никога не се разделя.

Върховната Божествена Личност, Ананта, се храни с това, което се предлага в жертвения огън като дар за различните полубогове, но с много по-голямо удоволствие Той приема жертвените дарове не чрез огъня, а чрез устата на учените мъдреци и преданите, защото в този случай не му се налага да се разделя с тях.

Според ведическите принципи огнените жертвоприношения се изпълняват, за да може чрез посредничеството на различните полубогове да бъде дадена храна на Върховната Божествена Личност. При провеждането на такива церемонии се пеят мантри, които съдържат думата свх, например индря свх и дитя свх. Тези мантри се произнасят, за да може чрез посредничеството на полубогове като Индра и дитя да бъде удовлетворена Върховната Божествена Личност, защото Върховният Бог сам казва:

нха тихми ваикухе
йогин хдайеу в
татра тихми нрада
ятра гянти мад-бхакт

„Аз не съм във Вайкуха, нито в сърцата на йогӣте. Аз съм там, където моите предани прославят деянията ми“. С други думи, Върховната Божествена Личност никога не напуска обществото на своите предани.

Огънят е лишен от живот, но преданите и брхмаите са живи представители на Върховния Бог. Затова, когато храним брхмаите и ваиавите, даваме храна на самия Бог. Оттук можем да заключим, че вместо да извършва огнени жертвоприношения, човек трябва да предлага храна на брхмаите и ваиавите, защото този метод е по-ефективен от огнените яги. Ярък пример в подкрепа на това твърдение е един случай от живота на Адвайта Прабху. Когато извършвал възпоминателен обред шрддха в памет на своя баща, той извикал най-напред Харидса хкура и започнал да го угощава. По традиция след извършването на шрддха синът трябва да нагости някой изтъкнат брхмаа. Но Адвайта Прабху поканил на трапезата най-напред Харидса хкура, който бил роден в мюсюлманско семейство. Когато Харидса хкура попитал Адвайта защо прави нещо, с което рискува положението си в обществото на брхмаите, Адвайта Прабху отговорил, че да нагости него, означава да нахрани милиони най-издигнати брхмаи. Той бил готов да спори с всеки образован брхмаа и да докаже, че като предлага храна на чист предан от категорията на Харидса хкура, по този начин постига същия резултат, сякаш е нахранил хиляди учени брхмаи. Когато извършва жертвоприношения, човек предлага дарове на жертвения огън, но ползата е още по-голяма, ако предложи тези дарове на ваиавите.

« Previous Next »