ТЕКСТ 41
ашнтй ананта кхалу таттва-ковидаи
шраддх-хута ян-мукха иджя-нмабхи
на ваи татх четана бахи-кте
хутшане прамахася-парягу
ашнти – яде; ананта – Върховната Божествена Личност; кхалу – въпреки това; таттва-ковидаи – тези, които познават Абсолютната Истина; шраддх – вяра; хутам – извършващи огнени жертвоприношения; ят-мукхе – чиято уста; иджя-нмабхи – в името на различни полубогове; на – никога; ваи – несъмнено; татх – колкото; четана – от жизнена сила; бахи-кте – лишен; хута-ашане – в огненото жертвоприношение; прамахася – с преданите; парягу – никога не се разделя.
Върховната Божествена Личност, Ананта, се храни с това, което се предлага в жертвения огън като дар за различните полубогове, но с много по-голямо удоволствие Той приема жертвените дарове не чрез огъня, а чрез устата на учените мъдреци и преданите, защото в този случай не му се налага да се разделя с тях.
Според ведическите принципи огнените жертвоприношения се изпълняват, за да може чрез посредничеството на различните полубогове да бъде дадена храна на Върховната Божествена Личност. При провеждането на такива церемонии се пеят мантри, които съдържат думата свх, например индря свх и дитя свх. Тези мантри се произнасят, за да може чрез посредничеството на полубогове като Индра и дитя да бъде удовлетворена Върховната Божествена Личност, защото Върховният Бог сам казва:
нха тихми ваикухе
йогин хдайеу в
татра тихми нрада
ятра гянти мад-бхакт
„Аз не съм във Вайкуха, нито в сърцата на йогӣте. Аз съм там, където моите предани прославят деянията ми“. С други думи, Върховната Божествена Личност никога не напуска обществото на своите предани.
Огънят е лишен от живот, но преданите и брхмаите са живи представители на Върховния Бог. Затова, когато храним брхмаите и ваиавите, даваме храна на самия Бог. Оттук можем да заключим, че вместо да извършва огнени жертвоприношения, човек трябва да предлага храна на брхмаите и ваиавите, защото този метод е по-ефективен от огнените яги. Ярък пример в подкрепа на това твърдение е един случай от живота на Адвайта Прабху. Когато извършвал възпоминателен обред шрддха в памет на своя баща, той извикал най-напред Харидса хкура и започнал да го угощава. По традиция след извършването на шрддха синът трябва да нагости някой изтъкнат брхмаа. Но Адвайта Прабху поканил на трапезата най-напред Харидса хкура, който бил роден в мюсюлманско семейство. Когато Харидса хкура попитал Адвайта защо прави нещо, с което рискува положението си в обществото на брхмаите, Адвайта Прабху отговорил, че да нагости него, означава да нахрани милиони най-издигнати брхмаи. Той бил готов да спори с всеки образован брхмаа и да докаже, че като предлага храна на чист предан от категорията на Харидса хкура, по този начин постига същия резултат, сякаш е нахранил хиляди учени брхмаи. Когато извършва жертвоприношения, човек предлага дарове на жертвения огън, но ползата е още по-голяма, ако предложи тези дарове на ваиавите.