ТЕКСТ 42

В предишната строфа се каза, че е по-добре човек да нахрани жив брхмаа, отколкото да предлага пречистено масло в жертвения огън, а в тази строфа Птху Махрджа обяснява какво представлява браминската култура и кой е истински брхмаа. В епохата на Кали се срещат хора, които не притежават брамински качества, но които, позовавайки се на принципа, че да се дава храна на брхмаите, е по-ценно от извършването на жертвоприношения, настояват да бъдат хранени от останалите съсловия (привилегия на брхмаите, наречена брхмаа-бходжана) просто защото са се родили в брамински семейства. За да разграничи тази категория хора от истинските брхмаи, Махрджа Птху дава точно описание на брхмаите и на браминската култура. Човек не бива да злоупотребява с положението си и да живее като огън, който не дава светлина. Брхмаът е длъжен да познава заключението на Ведите, изложено в Бхагавад-гӣт: ведаиш ча сарваир ахам ева ведя (Бхагавад-гӣт, 15.15). Заключението на Ведите, т.е. техният най-дълбок смисъл, изложен във формата на Веднта, е знанието за Ка. Това е факт, защото просто като разбере истинската природа на Ка, човек става съвършен брхмаа, за което се говори и в Бхагавад-гӣт (джанма карма ча ме дивям ева йо ветти таттвата). Брхмаът, който притежава съвършено знание за Ка, винаги остава на трансцендентално равнище. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣт (14.26):

„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гуите на материалната природа и достига нивото на Брахман“.

Това означава, че преданият на Ка е съвършен брхмаа. Неговото положение е трансцендентално, защото той е освободен от четирите недостатъка, присъщи на всички обусловени души: склонността да се греши, да се изпада в заблуда, да се лъжат другите и несъвършенството на сетивата. Съвършеният ваиава, т.е. човекът, който притежава Ка съзнание, винаги се намира в трансцендентално положение, защото думите му не се различават от думите на Ка и на неговия представител. Ваиавите винаги се придържат към словата на Ка и затова всичко, което казват, е освободено от споменатите четири недостатъка. Например в Бхагавад-гӣт Ка казва, че човек винаги трябва да мисли за него, да стане негов предан, да му отдава поклони, да го почита и накрая да му се отдаде. Тези дейности, акт на предано служене, са трансцендентални и са лишени от грешки, илюзия, измама и несъвършенство. Следователно всеки, който е искрен предан на Бог Ка и проповядва Ка съзнание, стриктно следвайки наставленията на Ка, е вираджам, т.е. освободен от недостатъците, дължащи се на материалното замърсяване. Истинският брхмаа или ваиава винаги се ръководи от заключенията на Ведите и от основните положения на ведическата философия, изложени от Върховната Божествена Личност. Само с помощта на ведическото знание можем да разберем същността на Абсолютната Истина, която, както е обяснено в Шрӣмад Бхгаватам, се проявява в три аспекта: безличностен Брахман, локализирана Парамтм и Върховна Божествена Личност. Това съвършено знание съществува от незапомнени времена и стои в основата на цялата браминска или ваиавска култура. Затова човек трябва да изучава Ведите с вяра, и не просто за да разшири знанието си, но за да може чрез своята вяра в тях и в думите на Върховната Божествена Личност да разпространява ведическата философия и практика по целия свят.

В тази строфа много важна е думата магала („благотворен“). Цитирайки свещените писания, Шрӣла Шрӣдхара Свмӣ пише, че дейностите ни са магала (благотворни), когато правим онова, което е добро, и отхвърляме онова, което е лошо. Да правим онова, което е добро, означава да приемаме всичко, което е полезно за преданото служене, а да отхвърляме лошото, означава да отхвърляме всичко, което е пречка за преданото служене. Членовете на движението за Ка съзнание следват този принцип, като отхвърлят четири вида дейности – незаконния полов живот, употребата на алкохол и опиати, хазартните игри и месоядството – и всеки ден повтарят поне шестнайсет кръга от мах-мантрата Харе Ка и медитират три пъти дневно, като повтарят мантрата Гятрӣ. Така те съхраняват браминската си култура и поддържат духовната си сила. Този, който стриктно следва принципите на преданото служене и постоянно повтаря мах-мантрата Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, бързо напредва в духовния живот и накрая се сдобива с правото да види Върховната Божествена Личност лице в лице. Крайната цел на изучаването на Ведите и усвояването на ведическата мъдрост е да открием Ка, затова всеки, който съблюдава описаните по-горе принципи, още от самото начало ясно може да види всички аспекти на Бог Ка, Абсолютната Истина, както в чисто огледало човек ясно вижда лицето си. Следователно един брхмаа не може да бъде смятан за брхмаа само затова че се е родил в браминско семейство; той трябва да притежава всички добродетели, описани в шстрите, и в живота си да следва всички брамински принципи. Този, който наистина отговаря на тези изисквания, накрая постига пълно Ка съзнание и проумява Ка. В Брахма сахит (5.38) е описано как преданият постоянно вижда Ка в сърцето си:

Преданият, който е придобил чиста любов към Ка, постоянно вижда в сърцето си Върховната Божествена Личност, Шмасундара. Това е най-висшето съвършенство на браминската култура.