ТЕКСТ 49
ахо вая хй адя павитра-кӣрте
тваяива нтхена мукунда-нтх
я уттамашлокатамася виор
брахмая-девася катх вянакти
ахо – о!; ваям – ние; хи – несъмнено; адя – днес; павитра-кӣрте – о, най-чисти от всичко; тва – на тебе; ева – безусловно; нтхена – на Бога; мукунда – Върховната Божествена Личност; нтх – подчинен на Върховния; йе – този, който; уттама-шлока-тамася – на Върховната Божествена Личност, възхвалявана с най-възвишените стихове; вишо – на Виу; брахмая-девася – на Бога, почитан от брхмаите; катхм – думи; вянакти – изразени.
Събралите се продължиха: О, царю, твоето име е неопетнено и най-чисто, защото ти славиш най-прославения от всички – Бога, Върховната Личност, покровителя на брхмаите. Нам се е паднало неповторимото щастие да те имаме за наш господар, защото да бъдем подчинени на тебе, е все едно да бъдем подчинени пряко на Върховния Бог.
Поданиците казали, че под покровителството на Махрджа Птху се чувстват така, сякаш са под покровителството на самата Върховна Божествена Личност. Този начин на мислене е ключът към постигането на социална стабилност в материалния свят. Във Ведите се казва, че Върховната Божествена Личност е вседържителят и предводителят на всички живи същества. Следователно царят или личността, която оглавява държавата, трябва да бъде представител на Върховния Бог. Тогава той има правото да бъде почитан наравно с Бога. Освен това тази строфа посочва как царят или държавният ръководител може да стане представител на Върховната Божествена Личност: Птху Махрджа бил достоен представител на Върховния Бог, защото постоянно го славел и утвърждавал неговото върховенство. Общество, което се управлява от такъв цар или лидер, е съвършено във всяко едно отношение. Такъв държавник счита за свой най-важен дълг да покровителства браминската култура и да закриля кравите.