ТЕКСТ 51
адя нас тамаса прас
твайопсдита прабхо
бхрмят наа-дӣн
кармабхир даива-сагитаи
адя – днес; на – на нас; тамаса – от мрака на материалното съществуване; пра – другата страна; тва – от тебе; упсдита – увеличена; прабхо – о, господарю; бхрмятм – скитащи се; наа-дӣнм – изгубили целта на живота; кармабхи – заради миналите си дейности; даива-сагитаи – по волята на по-висшите сили.
Поданиците продължиха: Днес ти ни отвори очите и ни показа как да прекосим океана от мрак. Заради миналите си дейности и по волята на висшите сили ние сме се оплели в мрежите на плодоносните дейности и изгубили от погледа си целта на живота, безпомощни се скитаме из вселената.
В тази строфа много важни са думите кармабхир даива-сагитаи. В зависимост от качеството на дейностите, които извършваме, ние влизаме в контакт с гуите на материалната природа и по волята на висшите сили получаваме възможност да се наслаждаваме или да страдаме в различни тела, жънейки плодовете на тези дейности. Така, загубили целта на живота, всички живи същества странстват из вселената в различни тела, като ту се раждат сред низшите форми на живот, ту се издигат до висшите планети. Тези скитания продължават от незапомнени времена и само по милостта на духовния учител и на Върховната Божествена Личност ние получаваме пътеводната нишка на преданото служене. От този момент започва прогресът в живота ни. За това говорят и поданиците на цар Птху – те напълно съзнават с какво неоценимо благо ги е дарило управлението на Птху Махрджа.