ТЕКСТ 12

Отличителна черта на Кумрите е, че те завинаги останали брахмачрӣ, които от самото си рождение спазват обет за полово въздържание. Когато момчето се превръща в младеж, сетивата му понякога се възбуждат и тогава е много трудно то да съхрани целомъдрието си. Ето защо четиримата Кумри запазили облика си на малки, четири-петгодишни деца. Те съзнателно останали деца, защото детските сетива не са измъчвани от полови желания. Това е забележителна особеност в живота на Кумрите, затова Махрджа Птху ги нарекъл най-велики сред брхмаите. Той ги нарекъл двиджа-шрех, най-велики сред брхмаите, не само защото били синове на най-великия брхмаа (Брахм), но и затова че били ваиави. Както вече говорихме, те са сложили началото на сампрадя (ученическа последователност), която се е запазила и до ден-днешен и е известна под името Нимбрка-сампрадя. Нимбрка-сампрадя е една от четирите сампради на чриите ваиави. Махрджа Птху искрено се възхищавал на Кумрите, задето спазвали обет за брахмачаря още от рождение. Но още по-забележителен за него бил фактът, че те са ваиави, затова той се обърнал към тях с думите ваиава-шрех. С други думи, човек трябва да почита ваиавите независимо от произхода им. Ваиаве джти-буддхи. За един ваиава никога не бива да съдим по произхода му. Той винаги е най-добрият сред брхмаите, затова трябва да му отдаваме почит не просто като на брхмаа, а като на най-добрия сред брхмаите.