No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 13

каччин на кушала нтх
индриртхртха-вединм
вясанвпа етасмин
патитн сва-кармабхи

каччит – дали; на – наша; кушалам – добра участ; нтх – о, господари; индрия-артха – сетивното наслаждение като най-висшата цел на живота; артха-вединм – хората, които знаят само сетивното наслаждение; вясана – болест; впе – получили; етасмин – в материалното съществуване; патитнм – падналите; сва-кармабхи – заради собствените си дейности.

Птху Махрджа попита мъдреците каква е съдбата на хората, които заради миналите си дейности са попаднали в мрежите в материалното съществуване, пълно с опасности. Могат ли такива хора, чиято единствена цел е сетивното наслаждение, някога да постигнат добра участ и да станат щастливи?

Махрджа Птху не попитал Кумрите за тяхното добруване, защото знаел, че в резултат на въздържанието си те винаги са щастливи. Те неотклонно следвали пътя на освобождението, затова нищо не можело да помрачи добрата им участ. С други думи, брхмаите и ваиавите, които неотклонно вървят по пътя на духовния напредък, винаги са щастливи. Задавайки този въпрос, Птху Махрджа имал предвид себе си, защото бил гхастха, който освен всичко друго държал в ръцете си и царската власт. Царете са не само гхастхи, затънали в сетивни наслади, но освен това са принудени да ходят на лов и да убиват животни, защото ако не се упражняват в изкуството да убиват, няма да могат да се сражават с враговете си. Подобни занимания никак не са благоприятни. На катриите им е разрешено да вършат четири вида греховни дейности: да имат извънбрачни връзки с жени, да ядат месо, да приемат опиати и алкохол и да играят хазарт. Понякога от политически съображения те са принудени да се отдават на тези пороци. Например катриите никога не отказват участие в хазартни игри. Показателен пример в това отношение са Павите. Когато Дурьодхана, техният съперник, ги предизвикал, като им предложил да играят на зарове и да заложат цялото си царство, те не могли да откажат и така не само загубили царството си, но станали свидетели и на поругаването на собствената им съпруга. По подобен начин, катриите нямат право да откажат да се сражават, когато са предизвикани от противника. Като вземал предвид всичко това, Птху Махрджа попитал Кумрите дали за него има някаква надежда да бъде спасен. Животът на гхастхите крие много опасности, защото тяхното съзнание е обсебено от сетивното наслаждение, а човек, който си позволява материални наслади, винаги се намира в рисковано положение. В Шрӣмад Бхгаватам (10.14.58) материалният свят е описан с думите пада пада яд випад на тем – място, в което на всяка крачка ни дебнат опасности. В материалния свят всички отчаяно се борят за сетивни наслади. Като имал предвид всичко това, Махрджа Птху попитал Кумрите за падналите обусловени души, които гният в материалния свят заради миналите си неблагочестиви или греховни дела. Имат ли те някакъв шанс да поемат по благотворния път на духовното просветление? В тази строфа много важна е думата индриртхртха-вединм. С нея са назовани хората, чиято единствена цел е да удовлетворяват сетивата си. Тези хора са наречени още патитнм, паднали. Само този, който е спрял да върши дейности за сетивна наслада, може да бъде смятан за възвишена личност. Друга дума, която трябва да отбележим, е думата сва-кармабхи. Човек деградира заради собствените си лоши дела. Всеки сам носи отговорност за падението си, защото то е резултат от собствените му постъпки. Но когато човек промени дейностите си и започне да отдава на Бога предано служене, пред него се открива пътят към щастието.

« Previous Next »