ТЕКСТ 13
каччин на кушала нтх
индриртхртха-вединм
вясанвпа етасмин
патитн сва-кармабхи
каччит – дали; на – наша; кушалам – добра участ; нтх – о, господари; индрия-артха – сетивното наслаждение като най-висшата цел на живота; артха-вединм – хората, които знаят само сетивното наслаждение; вясана – болест; впе – получили; етасмин – в материалното съществуване; патитнм – падналите; сва-кармабхи – заради собствените си дейности.
Птху Махрджа попита мъдреците каква е съдбата на хората, които заради миналите си дейности са попаднали в мрежите в материалното съществуване, пълно с опасности. Могат ли такива хора, чиято единствена цел е сетивното наслаждение, някога да постигнат добра участ и да станат щастливи?
Махрджа Птху не попитал Кумрите за тяхното добруване, защото знаел, че в резултат на въздържанието си те винаги са щастливи. Те неотклонно следвали пътя на освобождението, затова нищо не можело да помрачи добрата им участ. С други думи, брхмаите и ваиавите, които неотклонно вървят по пътя на духовния напредък, винаги са щастливи. Задавайки този въпрос, Птху Махрджа имал предвид себе си, защото бил гхастха, който освен всичко друго държал в ръцете си и царската власт. Царете са не само гхастхи, затънали в сетивни наслади, но освен това са принудени да ходят на лов и да убиват животни, защото ако не се упражняват в изкуството да убиват, няма да могат да се сражават с враговете си. Подобни занимания никак не са благоприятни. На катриите им е разрешено да вършат четири вида греховни дейности: да имат извънбрачни връзки с жени, да ядат месо, да приемат опиати и алкохол и да играят хазарт. Понякога от политически съображения те са принудени да се отдават на тези пороци. Например катриите никога не отказват участие в хазартни игри. Показателен пример в това отношение са Павите. Когато Дурьодхана, техният съперник, ги предизвикал, като им предложил да играят на зарове и да заложат цялото си царство, те не могли да откажат и така не само загубили царството си, но станали свидетели и на поругаването на собствената им съпруга. По подобен начин, катриите нямат право да откажат да се сражават, когато са предизвикани от противника. Като вземал предвид всичко това, Птху Махрджа попитал Кумрите дали за него има някаква надежда да бъде спасен. Животът на гхастхите крие много опасности, защото тяхното съзнание е обсебено от сетивното наслаждение, а човек, който си позволява материални наслади, винаги се намира в рисковано положение. В Шрӣмад Бхгаватам (10.14.58) материалният свят е описан с думите пада пада яд випад на тем – място, в което на всяка крачка ни дебнат опасности. В материалния свят всички отчаяно се борят за сетивни наслади. Като имал предвид всичко това, Махрджа Птху попитал Кумрите за падналите обусловени души, които гният в материалния свят заради миналите си неблагочестиви или греховни дела. Имат ли те някакъв шанс да поемат по благотворния път на духовното просветление? В тази строфа много важна е думата индриртхртха-вединм. С нея са назовани хората, чиято единствена цел е да удовлетворяват сетивата си. Тези хора са наречени още патитнм, паднали. Само този, който е спрял да върши дейности за сетивна наслада, може да бъде смятан за възвишена личност. Друга дума, която трябва да отбележим, е думата сва-кармабхи. Човек деградира заради собствените си лоши дела. Всеки сам носи отговорност за падението си, защото то е резултат от собствените му постъпки. Но когато човек промени дейностите си и започне да отдава на Бога предано служене, пред него се открива пътят към щастието.