No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 43

нипдиташ ча кртснйена
бхагавадбхир гхлубхи
сдхӯччхиа хи ме сарвам
тман саха ки даде

нипдита ча – и волята също е изпълнена добросъвестно; кртснйена – напълно; бхагавадбхи – от представителите на Върховната Божествена Личност; гхлубхи – от най-състрадателните; сдху-уччхиам – остатъци от трапезата на святите личности; хи – несъмнено; ме – мое; сарвам – всичко; тман – сърце и душа; саха – заедно със; ким – какво; даде – да дам.

Скъпи брхмае, ти съвършено изпълни волята на Бога, защото си състрадателен досущ като него. Сега аз съм длъжен да ти се отплатя с някакъв дар, но всичко, което имам, са остатъци от трапезата на великите мъдреци. Какво бих могъл да ти предложа?

В тази строфа особено важна е думата сдхӯччхиам. Птху Махрджа получил царството си от Бхгу и от другите святи личности, както човек получава остатъци от нечия трапеза. След смъртта на цар Вена светът останал без достоен владетел. Хората страдали от толкова много беди, че великите светци начело с Бхгу Муни решили да създадат от мъртвото тяло на Вена нов цар – цар Птху. Тъй като Махрджа Птху бил получил царството си по милостта на светците, той не искал да го раздава пак на светците, в случая на Кумрите. От милост към сина си бащата може да му даде остатъците от своята храна, но синът не може да предлага обратно на баща си неговите огризки. Птху Махрджа бил в подобно положение – всичко, което притежавал, било остатък от чужда трапеза и той не можел да го предложи на Кумрите. Но въпреки това, по косвен начин, той предложил на Кумрите всичко, което имал, и те се разпоредили със собствеността му така, както намерили за добре. Следващата строфа изяснява този момент.

« Previous Next »