ТЕКСТ 46

Върховната Божествена Личност е почитана с думите намо брахмая-девя. Тази молитва означава, че Върховният Бог на свой ред почита брхмаите като богове. Всички се покланят на Бога, но за да даде пример на другите, Той самият се покланя на брхмаите. Всички трябва да изпълняват наставленията на брхмаите, защото брхмаите са заети единствено да разпространяват ведическото знание (шабда-брахма) по целия свят. Когато няма достатъчно брхмаи, които да разпространяват ведическото знание, в обществото настъпва хаос. Брхмаите и ваиавите служат пряко на Върховната Божествена Личност и затова не зависят от никой друг. Всъщност всичко на този свят принадлежи на брхмаите и само от смирение те приемат пожертвования от катриите (царете) и вайшите (търговците). Всичко принадлежи на брхмаите, а управниците и търговците само се грижат за тяхната собственост, съхранявайки я като банкери. Затова винаги щом брхмаите имат нужда от средства, катриите и вайшите са длъжни да им ги доставят. Брхмаите са като собственици на банкова сметка, от която могат да теглят пари, когато пожелаят. Тъй като постоянно служат на Бога, те нямат време да се занимават с финансови въпроси, затова всичките им богатства се съхраняват при катриите (царете) и те са длъжни да дават средства на брхмаите веднага щом бъдат помолени. В действителност брхмаите и ваиавите не живеят за сметка на другите – те харчат собствените си богатства, макар отстрани да изглежда, че получават пари от другите. Катриите и вайшите нямат право да раздават пожертвования, защото всичко, което имат, принадлежи на брхмаите. Затова те трябва да даряват средства за благотворителни цели само по препоръка на брхмаите. За съжаление в съвременната епоха няма достатъчно брхмаи и понеже така наречените катрии и вайши не следват наставленията на брхмаите, в целия свят цари хаос.

Вторият стих на тази строфа гласи, че катриите, вайшите и шӯдрите се хранят единствено по милостта на брхмаите; с други думи, те не бива да ядат неща, които са забранени от брхмаите. Брхмаите и ваиавите знаят какво може да се яде и дават пример на всички останали, като ядат само храна, която най-напред е предложена на Върховната Божествена Личност. Те ядат само прасд, т.е. храна, предложена първо на Бога. Катриите, вайшите и шӯдрите също трябва да ядат само ка-прасд, който получават по милостта на брхмаите. Те нямат право да отварят кланици и да ядат месо, риба и яйца, да пият вино и други алкохолни напитки или за тази цел да се сдобиват с пари по начини, непозволени от шстрите. В съвременната епоха обществото не се ръководи от наставленията на брхмаите, затова всички хора са затънали в грехове. В резултат на това законите на природата отреждат на всекиго заслужени наказания. Това е положението в днешната епоха на Кали.