ТЕКСТ 47

Великите личности в материалния свят с готовност се трудят за благото на човечеството, но никой не може да помогне на хората повече от оня, който разпространява знание, помагащо на хората да осъзнаят духовната си природа и отношенията си с Върховната Божествена Личност. Всички живи същества са пленници на илюзорната енергия. Забравили истинската си същност, те се скитат в материалния свят, въплъщавайки се от тяло в тяло в търсене на мир и спокойствие. Но тези живи същества не знаят почти нищо за духовното себепознание и затова не намират покой, въпреки че жадуват за вътрешно умиротворение и истинско щастие. Святите личности, такива като Кумрите, Нрада, Прахлда, Джанака, Шукадева Госвмӣ и Капиладева, а също и последователите им – чриите ваиави и техните слуги – оказват неоценима помощ на човечеството, като разпространяват знанието за вечните отношения, които свързват живото същество и Върховната Божествена Личност. Това знание е най-висшата благословия за всички хора.

Знанието за Ка е такъв неоценим дар, че никога не можем да се отблагодарим на онзи, който ни го е дал. Затова Птху Махрджа помолил Кумрите да се чувстват доволни от собственото си безкористно служене, с което помагат на падналите души да се освободят от плена на м. Царят разбирал, че не съществува друг начин да се отплати на мъдреците за благородния им труд. Думата винода-птрам може да се разглежда като словосъчетание от думите вин и уда-птрам, а може да се чете и като една дума, винода-птрам, която значи „шут“. Действията на шута будят смях у околните. Човек, който се опитва да се отплати на духовния си учител за трансценденталното послание на Ка, се превръща в посмешище като шута, защото този дълг не може да бъде изплатен никога. Най-добрият приятел и благодетел на хората е оня, който пробужда у тях изначалното им съзнание, тяхното Ка съзнание.