ТЕКСТ 11
тасна бхагавата парикарма-шуддха-
саттвтманас тад-анусасмаранупӯрт
гна вирактимад абхӯн нишитена йена
чиччхеда сашая-пада ниджа-джӣва-кошам
тася – негови; ана – чрез това; бхагавата – на Върховната Божествена Личност; парикарма – дейности в преданото служене; шуддха – чисто, трансцендентално; саттва – битие; тмана – на ума; тат – Върховната Божествена Личност; анусасмараа – помнейки постоянно; анупӯрт – изпълнявано по съвършен начин; гнам – знание; виракти – липса на привързаност; мат – притежавайки; абхӯт – се прояви; нишитена – с целенасочени дейности; йена – с които; чиччхеда – се раздели; сашая-падам – състояние на съмнение; ниджа – свое; джӣва-кошам – плен, в който е попаднало живото същество.
Като непрекъснато отдаваше предано служене, Птху Махрджа одухотвори своя ум и благодарение на това можеше постоянно да мисли за лотосовите нозе на Бога. По този начин той преодоля всички материални привързаности и постигна съвършено знание, което разпръсна всичките му съмнения. Така той се освободи от плена на лъжливото его и от материалните схващания за живота.
В Нрада пачартра преданото служене за Бога е сравнено с царица. Когато царицата дава аудиенция, винаги я придружават много придворни дами. Слугите, които следват царицата на преданото служене, са материалното богатство, освобождението и мистичните сили. Кармӣте са силно привързани към материалното наслаждение, гнӣте се стремят с цената на всичко да се освободят от материалното робство, а йогӣте искат да постигнат осемте мистични съвършенства. От Нрада пачартра узнаваме, че човек, който постигне равнището на чистото предано служене, се сдобива и с всички ценности и блага, резултат от плодоносните дейности, емпиричното философстване и мистичната йога. Затова в Ка кармта Шрӣла Билвамагала хкура казва: „О, Господи, ако постигна неотклонна преданост към тебе, Ти лично ще се явиш пред мен, а резултатите от плодоносните дейности и философските търсения – благочестието, материалното процъфтяване, сетивното наслаждение и освобождението – ще ми станат слуги, които покорно ще стоят пред мене в очакване на моите заповеди“. Смисълът на тези думи е в това, че гнӣте, които се стремят към брахма-вид (духовно знание), полагат неимоверни усилия да се изтръгнат от плена на материалната природа, докато преданият по естествен начин се освобождава от привързаността си към материалното тяло благодарение на напредъка си в преданото служене. И когато духовното му тяло постепенно започне да се проявява, преданият започва да действа на трансцендентално равнище.
В момента ние имаме материално тяло, материален ум и материална интелигентност, но когато се освободим от материалните обусловености, се проявява духовното ни тяло, духовният ни ум и духовната ни интелигентност. На това трансцендентално равнище преданият получава всички блага, които се постигат с карма, гна и йога. Въпреки че никога не се е занимавал с плодоносни дейности или философски търсения, нито с мистична йога, в процеса на своето служене той по естествен начин придобива всички мистични сили. Преданият не се стреми към никакви материални богатства, но те сами идват при него, без той да полага конкретни усилия. Занимавайки се с предано служене, той спонтанно става брахма-бхӯта. Това е потвърдено в следната строфа от Бхагавад-гӣт (14.26), която вече цитирахме:
м ча йо 'вябхичреа
бхакти-йогена севате
са гун саматӣтяитн
брахма-бхӯя калпате
„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гуите на материалната природа и достига нивото на Брахман“.
Благодарение на това че непрекъснато отдава предано служене, преданият става трансцендентален. Понеже умът му е напълно одухотворен, той не може да мисли за нищо друго освен за лотосовите нозе на Бога. Това е смисълът на думите сасмараа-анупӯрт. И тъй като постоянно мисли за нозете на Бога, преданият веднага се издига до шуддха-саттва. Шуддха-саттва е равнището отвъд гуите на материалната природа, отвъд дори гуата на доброто. В материалния свят гуата на доброто е смятана за най-висшето съвършенство, но преданият трябва да се издигне дори над гуата на доброто и да достигне равнището шуддха-саттва, чистото добро, където трите качества на материалната природа вече не действат.
Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура дава следния пример: ако човек има добро храносмилане, след ядене в стомаха му веднага се разгаря храносмилателният огън, който смила всичката приета храна, така че не е нужно човекът да взема лекарства, които да подпомагат храносмилането му. По същия начин, огънят на преданото служене е толкова силен, че няма нужда преданият да полага допълнителни усилия, за да постигне съвършено знание и да се освободи от привързаността към материалния свят. Гнӣте могат да се освободят от материалните привързаности с помощта на продължителни теософски дискусии и по такъв начин накрая да постигнат равнището брахма-бхӯта, но за предания не е нужно да минава през толкова трудности. Просто като отдава предано служене, той неизбежно постига равнището брахма-бхӯта – това е несъмнен факт. Йогӣте и гнӣте винаги се съмняват в истинската си същност, затова у тях възниква погрешната представа, че трябва да се слеят с Върховния. Но у предания, който е възстановил отношенията си с Върховния Бог, не остава и сянка на съмнение – той знае, че е вечен слуга на Бога. Гнӣте и йогӣте, които нямат преданост към Бога, могат да се мислят за освободени, но тяхната интелигентност всъщност не е чиста като интелигентността на преданите. С други думи, гнӣте и йогӣте не могат да постигнат истинско освобождение, докато не се издигнат до положението на предани.
рухя кччхреа пара пада тата
патантй адхо 'ндта-юмад-агхрая
(Шрӣмад Бхгаватам, 10.2.32)
Гнӣте и йогӣте могат да стигнат до най-висшата степен в духовното себепознание и да осъзнаят Брахман, но понеже не се отдават в лотосовите нозе на Бога, те отново се връщат в материалния свят. Затова гна и йога не трябва да бъдат смятани за процеси, с които може да се постигне истинско освобождение. Като отдавал предано служене, Махрджа Птху с лекота се издигнал над всички равнища, които могат да се постигнат с гна и йога. Той бил шактвеша-аватра на Върховния Бог и не било нужно да прави каквото и да е, за да постигне освобождение. Той дошъл от света на Вайкуха, от духовното небе, за да изпълни тук, на Земята, волята на Върховния Бог. Следователно той щял да се върне в духовния свят и без да се занимава с гна, йога и карма. Птху Махрджа бил вечен чист предан на Бога, и въпреки това той следвал процеса на преданото служене, за да покаже на обикновените хора кой е верният път, по който могат да изпълнят отредения им дълг и накрая да се върнат вкъщи, при Бога.