ТЕКСТ 16
кхнй кше драва тойе
ятх-стхна вибхгаша
китим амбхаси тат теджасй
адо вяу набхасй амум
кхни – различните отвори за сетивните органи в тялото; кше – в етера; дравам – течностите; тойе – във водата; ятх-стхнам – според правилното разположение; вибхгаша – както са разделени; китим – земя; амбхаси – във водата; тат – това; теджаси – в огъня; ада – огънят; вяу – във въздуха; набхаси – в пространството; амум – това.
Така, в съответствие с положението на различните части на своето тяло, Птху Махрджа съедини отворите на сетивата си с етера, а кръвта, секретите и другите течности в тялото си – с водния слой на вселената. След това той сля земята с водата, водата с огъня, огъня с въздуха, въздуха с пространството и т.н.
В тази строфа много важни са думите ятх-стхна вибхгаша. В пета глава от Втора Песен на Шрӣмад Бхгаватам Брахм подробно обяснява на Нрада как е протекло сътворението, как постепенно са се обособили сетивата, техните господари, сетивните обекти и материалните елементи и как елементите са възникнали един от друг: въздухът – от пространството, огънят – от въздуха, водата – от огъня, земята – от водата и т.н. Много е важно да познаваме процеса на сътворението на материалния космос. На основата на същия процес Върховният Бог е създал и материалното тяло. Божествената Личност влиза във вселената и едно по едно създава различните космически проявления. Така и живото същество влиза в майчината утроба и започва да оформя своето грубо и фино материално тяло, вземайки необходимите компоненти от вселенските елементи етер, въздух, огън, вода и земя. Думите ятх-стхна вибхгаша сочат, че човек трябва да познава процеса на сътворението и да медитира върху етапите му в обратен ред. По този начин той ще се освободи от материалните замърсявания.