No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 22

видхя ктя храдинӣ-джалплут
даттводака бхартур удра-кармаа
натв диви-стхс тридашс три парӣтя
вивеша вахни дхятӣ бхарт-пдау

видхя – извършвайки; ктям – традиционния обред; храдинӣ – във водите на реката; джала-плут – като се изкъпа цялата; даттв удакам – поднесе вода като жертвен дар; бхарту – на съпруга си; удра-кармаа – който бе толкова щедър; натв – се поклони; диви-стхн – обитаващи небесата; три-дашн – трийсетте милиона полубогове; три – три пъти; парӣтя – обикаляйки; вивеша – влезе; вахним – в огъня; дхятӣ – мислейки; бхарт – на съпруга си; пдау – за лотосовите нозе.

После царицата извърши традиционния погребален обред и поднесе вода като жертвен дар, след което се изкъпа в реката и се поклони на многобройните полубогове, обитаващи различните планети в космоса. След това тя обиколи погребалния огън и съсредоточила всичките си мисли върху лотосовите нозе на съпруга си, влезе в пламъците.

Обредът, при който вярната съпруга се хвърля в пламъците на погребалната клада, където изгаря тялото на мъртвия ѝ съпруг, се нарича саха-гамана („смърт заедно със съпруга“). Във ведическото общество обредът саха-гамана се извършвал от незапомнени времена. Той се следвал стриктно дори по време на британското колониално господство в Индия, но скоро бил опорочен до такава степен, че дори когато жената не била достатъчно смела да се хвърли в погребалния огън на съпруга си, роднините ѝ със сила я принуждавали да го направи. Ето защо този обред трябваше да бъде забранен от официалните власти. И все пак и до днес се срещат единични случаи, при които съпругата доброволно влиза в пламъците и умира заедно със съпруга си. Дори след 1940 година познавах една вярна съпруга, която умря по този начин.

« Previous Next »