ТЕКСТ 19
маитрея увча
прачетаса питур вкя
ширасдя сдхава
диша пратӣчӣ праяюс
тапасй дта-четаса
маитрея увча – великият мъдрец Маитрея продължи да говори; прачетаса – всички синове на цар Прчӣнабархи; питу – на бащата; вкям – слова; ширас – върху главата; дя – приемайки; сдхава – всички благочестиви; дишам – посока; пратӣчӣм – западна; праяю – заминаха; тапаси – в аскетизъм; дта – приели сериозно; четаса – в сърцето.
Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, понеже бяха благочестиви, синовете на Прчӣнабархи приеха много отговорно думите на баща си и ги скътаха дълбоко в сърцето си. Прегърнали тези слова, те се отправиха на запад, за да изпълнят заръката му.
В тази строфа думата сдхава („благочестив“ или „добре възпитан“) заслужава особено внимание, особено в контекста на нашето време. Формата сдхава е образувана от думата сдху. Съвършен сдху е този, който непрекъснато отдава предано служене на Върховната Божествена Личност. Синовете на Прчӣнабархи са наречени сдхава, защото безрезервно се подчинявали на волята на баща си. Бащата, царят и духовният учител са смятани за представители на Върховната Божествена Личност и затова трябва да бъдат почитани като самия Върховен Бог. Дълг на бащата, на духовния учител и на царя е да възпитават и ръководят децата, учениците и поданиците си така, че постепенно те да станат съвършени и чисти предани на Върховния Бог. А дълг на възпитаниците или поданиците е безпрекословно да се подчиняват на волята на своите господари и попечители и съвестно да изпълняват наставленията им. Думата ширас („върху главата“) също е от много голямо значение, защото показва, че Прачетсите приели заръката на баща си, като я „сложили върху главата си“, с други думи, приели я покорно и всеотдайно.