ТЕКСТ 20

Думата са-самудра значи „близо до океана“. Езерото било като голям океански залив, защото се намирало недалече до океана. Думата упа, означаваща „около, приблизително“, се използва в най-различни словосъчетания, например упапати – „съпруг, но не съвсем“, т.е. любовник, който играе ролята на съпруг. Упа може да значи още „по-голям“, „по-малък“, „по-близък“ и т.н. Като вземем предвид това, може да заключим, че по пътя си Прачетсите стигнали до голям океански залив или до голямо езеро. За разлика от морето и океана, чиято повърхност е набраздена от вълни, това езеро било спокойно и тихо. Водата му била толкова бистра, че напомняла ясния, ведър ум на велика душа. Освен гнӣте и йогӣте, които биват смятани за велики души, велики души са и бхактите (чистите предани), но те се срещат много рядко. Макар че сред йогӣте и гнӣте човек може да открие множество велики души, истински велика душа е чистият предан, който съвършено служи на Бога. Такава душа се среща изключително рядко (са махтм судурлабха, Бхагавад-гӣт, 7.19). Умът на предания винаги е спокоен, ясен и несмущаван от желания, защото преданият е анбхилит-шӯням – той няма други желания, освен да служи на Ка като негов слуга, приятел, баща, майка или любима. Той постоянно общува с Ка и затова винаги е спокоен и овладян. Заслужава да отбележим, че всички водни обитатели в езерото също били умиротворени и кротки. По същия начин, учениците, които са намерили убежище при велик предан, стават спокойни и уравновесени като учителя си и са защитени от вълните на материалния свят.

Материалният свят често е сравняван с океан от невежество. В този океан постоянно има бурни вълнения. Умът на великия предан също може да се сравни с океан или с голямо езеро; неговите води обаче винаги са спокойни. В Бхагавад-гӣт (2.41) е казано: вявастмик буддхир екеха куру-нандана. Тези, които неотклонно служат на Бога, не могат да бъдат смутени от нищо. А на друго място в Бхагавад-гӣт (6.22) се казва: ясмин стхито на дукхена гурупи вичляте. Преданият никога не се тревожи и не губи самообладание, дори когато е принуден да посреща превратностите на съдбата. Затова който приеме подслон при велика душа или велик предан, също постига вътрешно умиротворение. В Чайтаня чаритмта (Мадхя, 19.149) е казано: ка-бхакта – никма, атаева шнта. Преданият на Ка винаги е спокоен, защото не изпитва желания, за разлика от йогӣте, кармӣте и гнӣте, които са разкъсвани от всевъзможни желания. Някой може да възрази, че преданите също имат желания, защото се стремят да се върнат вкъщи, при Бога. Това желание обаче не нарушава спокойствието на техния ум. Въпреки че желае да се върне при Бога, преданият се чувства доволен във всички обстоятелства. Затова в тази строфа е използвана думата махан-мана, с която се означава, че езерото било спокойно и тихо като ума на велик предан на Бога.