ТЕКСТ 22
матта-бхрамара-саусваря-
ха-рома-латгхрипам
падма-коша-раджо дику
википат-паванотсавам
матта – опиянени; бхрамара – пчели; сау-сваря – със силно жужене; ха – радостно; рома – косми по тялото; лат – лиани; агхрипам – дървета; падма – лотос; коша – сърцевина; раджа – шафран; дику – във всички посоки; википат – разпръсквайки; павана – въздух; утсавам – празник.
Езерото бе заобиколено от дървета, около които се виеха пълзящи растения и жужаха опиянени пчели. Дърветата бяха щастливи от сладкия звън на пчелите, а лекият вятър разнасяше из въздуха шафранения прашец на лотосите. Всичко създаваше ведро и весело настроение, сякаш по бреговете на езерото имаше празник.
Дърветата и лианите също са живи създания. Когато пчелите кацат по тях, за да събират нектар от цветовете им, тези растения се изпълват с щастие, а вятърът се възползва от случая, за да разпръсква шафранения прашец от тичинките на лотосите. На фона на тази картина ярко се открояват сладкогласните песни на лебедите и спокойствието на водата. На Прачетсите им се сторило, че в тази местност има безкраен празник. От описанието става ясно, че те били стигнали до Шивалока, която се намира в подножието на Хималаите.