No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 36

намо намо 'нируддхя
хӣкешендритмане
нама парамахася
пӯря нибхттмане

нама – отдавам Ти цялата си почит; нама – отново отдавам почитания; анируддхя – на Бог Анируддха; хӣкеша – господаря на сетивата; индрия-тмане – повелителя на сетивата; нама – поклони на Тебе; парама-хася – на най-съвършения; пӯря – на върховното цяло; нибхта-тмане – който се намира отвъд материалното творение.

О, Господи, в образа на върховното управляващо Божество Анируддха Ти си повелител на сетивата и на ума. Затова отново и отново се прекланям пред тебе. Ти си известен още като Ананта и Сакараа заради способността си да унищожаваш цялото творение с пламтящия огън, който изригва от твоята уста.

Хӣкешендритмане. Умът управлява сетивата, а Бог Анируддха управлява ума. За да отдава предано служене, човек трябва да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Ка. Затова Шива се моли на господаря на ума, Бог Анируддха, милостиво да му помогне да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Ка. В Бхагавад-гӣт (9.34) се казва: ман-ман бхава мад-бхакто мад джӣ м намаскуру. За да може човек да отдава предано служене, умът му трябва непрекъснато да е концентриран върху лотосовите нозе на Бога. Пак в Бхагавад-гӣт (15.15) се казва: матта смтир гнам апохана ча – Богът е източникът на паметта, знанието и на забравата. Ако Бог Анируддха е доволен от нас, Той може да ни помогне да потопим ума си в служене на Върховния Бог. От тази строфа става ясно също така, че богът на Слънцето е една от еманациите на Бог Анируддха. Щом божеството, управляващо Слънцето, е еманация на Бог Анируддха, тогава молитвата на Шива е отправена и към него.

Чрез четворната си еманация (Всудева, Сакараа, Прадюмна и Анируддха) Бог Ка управлява психичните дейности – процесите на мислене, чувстване, желаене и действие. Шива се моли на Бог Анируддха в облика му на бога на Слънцето – божеството, управляващо външните материални елементи, които изграждат материалното тяло. Според Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура думата парамахаса е едно от имената на бога на Слънцето. Тук богът на Слънцето е назован с думата нибхттмане, което значи, че той поддържа живота на различните планети, като регулира валежите. Богът на Слънцето изпарява вода от моретата и океаните, след това я превръща в облаци и под формата на дъжд я разпределя по земната повърхност. Когато има обилни валежи, земята ражда достатъчно зърно, с което се изхранват живите същества на всяка планета. Тук богът на Слънцето е назован и с думата пӯра, „цялостен“, защото лъчите на Слънцето са безкрайни. От милиони години, от самото сътворение на вселената богът на Слънцето дава на всички планети топлина и светлина и енергията му никога не намалява. С думата парамахаса обикновено се назовават личностите, които са съвършено чисти. Когато има обилна слънчева светлина, умът става кристалночист – с други думи, богът на Слънцето помага на живото същество да извиси ума си до равнището парамахаса. Ето защо Шива се моли на Анируддха да бъде великодушен към него, за да може умът му да е винаги чист и да е погълнат от предано служене на Бога. Както огънят пречиства всички нечисти предмети, така богът на Слънцето пречиства всичко, особено замърсяванията на ума, и по този начин помага на предания да постигне духовно прозрение.

« Previous Next »