ТЕКСТ 5
антардхно набхасват
хавирдхнам авиндата
я индрам ашва-хартра
видвн апи на джагхнивн
антардхна – царят на име Антардхна; набхасватм – на съпругата си Набхасватӣ; хавирдхнам – на име Хавирдхна; авиндата – получи; я – който; индрам – цар Индра; ашва-хартрам – който отвлече коня на баща му; видвн апи – макар да знаеше; на джагхнивн – не уби.
Махрджа Антардхна имаше и друга съпруга, Набхасватӣ, която го ощастливи с още един син, на име Хавирдхна. Понеже беше много великодушен, Махрджа Антардхна не уби полубога Индра, когато той отвлече жертвения кон на баща му.
От различните писания и Пури научаваме, че небесният цар Индра е много ловък крадец и дързък похитител на чужди жени. Той може да стане невидим и да открадне каквото поиска или да отвлече съпругата на всекиго, без да бъде забелязан. Като използвал способността си да става невидим, веднъж Индра похитил съпругата на Гаутама Муни. Пак по същия начин той откраднал коня на Махрджа Птху. Макар че сред хората подобни деяния са неморални и осъдителни, Индра не бива да бъде смятан за престъпник или развратник. Антардхна видял, че небесният цар отвлича бащиния му кон, ала не го наказал, защото знаел, че ако някоя необикновено могъща личност извърши осъдително действие, не бива да обръщаме внимание на това. В Бхагавад-гӣт (9.30) ясно е казано:
апи чет судурчро
бхаджате мм ананя-бхк
сдхур ева са мантавя
самяг вявасито хи са
Тук Богът казва, че дори преданият да извърши нещо порочно, той пак трябва да бъде смятан за сдху, за праведник, защото е неизменно предан на Върховния Бог. Преданите на Бога никога не съгрешават умишлено, но понякога се случва да сторят нещо осъдително заради предишните си лоши навици. Подобни постъпки не бива да се приемат много сериозно, защото независимо къде се намират – на райските планети или на Земята, – преданите на Бога са много могъщи. Ако случайно извършат нещо лошо, не бива да отдаваме голямо значение на постъпката им, а трябва да им простим.